Saturday, February 24, 2018

Anti-Multiculturalism!


Robert Mathews - Call to Aryan Warriors

Robert Mathews Speech at the National Alliance Sept 4 1983

Robert Jay Mathews - Aryan Warrior - January 16, 1953 - December 8, 1984

Основи на антиеврейската политика на националсоциализма, изложени от Бруно Аман

Официалното отношение на националсоциалистите към евреите от 1933 г. до избухването на Втората световна война е най-добре обобщено от Бруно Аман в книгата му Картината на световното еврейство: основите на антисемитизма сред народа“ (A Picture of World Jewry: the Foundations of Popular Anti-Semitism, Vienna, 1939).Аман представя националсоциалистическата революция от 1933 г. като начало на нова ера за Германия, основана на демократичния принцип за общност на цялата нация и противопоставяне на класовите бариери от миналото. Неговото обвинение е, че след края на Първата световна война повечето евреи са много нелоялни, алчни и се явяват упадъчен елемент от немската култура.

Аман категорично отхвърля тезата на Ницше, че християнството бележи кулминацията на еврейската традиция. Той убедително твърди, че християнството е окончателния изход от концепцията на евреите като „избран народ“. Той отбелязва многобройните полемики на пропагандаторите - враждебни към Германия, че именно

Хитлер се стреми да направи германците „избран народ“. Аман отхвърля това и настоява за единна общност на европейската култура. Изразява идеята, че истинската християнска традиция призовава всички европейци да съхранят, както предпазливата враждебност, така и необходимия защитен фронт срещу евреите. Аман вярва, че у работническите сили в останалата част на Европа в края на краищата ще се породи подобно отношение към еврейския въпрос. По това време Германия се е измъкнала от хватката на „чуждата и агресивна еврейска алчност над нейното духовно и материално наследство.“ Аман е категоричен, че мерките - предприети срещу германските евреи през 1939 г. са подходяща защита на интересите на Германия по всяко време.

Евреите са шокирани от новите доктрини и концепции не по-малко, отколкото самата Германия. Аман разглежда еврейския народ като разделен на привърженици на асимилацията и по-модерните ционисти, но не смята, че е толкова трудно да се предвиди окончателния и пълен триумф на ционизма. В националсоциализма и ционизма съществува единство в интересите за отхвърляне на еврейската асимилация. И това е причината германските власти да са готови за пълно сътрудничество с ционистите в организацията по концентриране на еврейското население в някои области. Ционизмът е роден от съвременните източноевропейски национални движения в контекста на особената еврейска традиция, а националсоциализма е роден от политическия, икономическия и военния крах на Германия през Първата световна война.

Началото на еврейското възраждане в Европа Аман проследява от първите постановления - публикувани в революционна Франция през 1791 г. Той разглежда тези актове като начало на сериозна заплаха за европейската цивилизация. Обръща специално внимание на внимателното проучване на привържениците на еврейската еманципация в Германия, като започва с Лесинг и завършва с пълното и́ осъществяване през 1848 г. Аман твърди, че през Първата световна война евреите са обезпечени с господстващо положение в Германия и добавя, че тези влиятелни позиции най-вероятно не биха били сериозно оспорени, ако през 1918 г. не бяха довели до поражението на Германия. Аман счита различните обстоятелства, уреждащи позицията на евреите в различните страни, като основен обект за научни изследвания в Катедрата по еврейския въпрос и в сътрудничество с Националния институт по история. Аман признава съществуващото през 1939 г. в световен мащаб съчувствие към потиснатите евреи в Германия. Това е заради явната солидарност и общи интереси между либералните евреи и техните поддръжници на Запад, от една страна, и болшевишкото еврейство на Изток - от друга. Както на Изток, така и на Запад не гледат с особена симпатия на Съветския съюз заради факта, че през 1917 г. унищожава антиеврейския царски колос и го заменя с режим, в който еврейското влияние е по-силно, отколкото във всяка друга страна в света. В революционния съюз на тези Източни и Западни сили срещу Германия, Аман вижда постоянна заплаха за мира. Една по-просветена позиция по отношение на еврейската заплаха на Запад може да бъде единствения начин да се преодолее тази опасност в обозримо бъдеще. Аман и не подозира, че традиционните британски разчети за равновесие на силите се възползват от съществуващите настроения за пораждане на ужасна война в близко бъдеще, война от която той така се опасява.

Книгата на Аман не съдържа вулгарна антиеврейска пропаганда. Всъщност, това по никакъв начин не доказва необходимостта от антиеврейска политика, а по-скоро приема тази необходимост като баналност на базата на старите установени традиции. На тези традиции, разбира се, е придадено особеното значение на епохата на разпространение на комунизма. Книгата на Аман е далеч по-характерна за официалното немско отношение към евреите по времето на Хитлер, отколкото материалите на индивидуалиста от Нюрнберг, гаулайтер на Франкония - Юлиус Щрайхер в сензационния му вестник „Der Stürmer“. Това е единственият вестник по рода си в цяла Германия. През 1939 г. вестникът е спрян от германското правителство. „Der Stürmer“ съдържа много груб хумор, карикатури и призиви към старите предразсъдъци. Независимо от това Съединените щати, Великобритания и Франция нямат никакво оправдание за сътрудничество си със Съветския съюз в Нюрнберг през 1946 г., когато успяват да екзекутират Щрайхер. По това време Съветския съюз е единствената страна в света, в която изказвания на антиеврейски идеи е углавно престъпление.

Monday, February 19, 2018

Русия и евреите – избрани цитати

Аз вярвам, че тези, които съкрушиха старата Хазария, ще успеят да съкрушат и новата Юдея. Страната с име на предателство и на позор, страната на Юда. Аз вярвам, че ние, враговете на Хазария ще съумеем да намерим път едни към други и да си подадем ръка! Аз вярвам.

И ако още има Народ, то защо не го чуваме?

„Новият световен ред ще се строи против Русия, върху руините на Русия и за сметка на Русия.” – Збигнев Бжежински

Извод: дали ви харесва или не ви харесва, няма никакво значение. От фактите и от реалността не може да се избяга. Изводът е, че русофобията служи на глобалистите, на Новия световен ред. Щом си против Русия, значи си с тях, със сатанистите и с евреите. Трето няма. Както няма и неутрални в тази всеобща война.

„Еврейската опасност е вече свършен факт. Това е фактът на тоталната еврейска диктатура над целия свят! Както революцията през 1917 година, така и тази през 1991 година бяха резултат от усилията на световното еврейство.  Разликата е само в това, че през 1917 година евреите отначало изтребиха значителна част от руското население, а едва после национализираха, тоест взеха за себе си цялата страна. Докато през 1991 година те отначало приватизираха страната, а после почнаха да изтребват населението.” Реабилитация няма да има.

Авторът на горния цитат не е назован. Затова пък тук, в България наблюдаваме същата картинка. Евреите действат по един и също сценарий навсякъде. Следователно народите, подложени на изтребление са наши естествени съюзници.

„От живота в Русия са доволни две категории хора. Тези, които не са в час, и тези, кито са вътре в играта.” – из „Русия в цифри и факти”.

Ще посмее ли някой да каже, че и в България не е така?

„Русия е многонационална страна. В нея живеят 82% руснаци и около 3% евреи. Руснаците не управляват в Израел. Защо евреите управляват в Русия?”

„Ние с Евронала имаме различия по отношение на поземления въпрос. Те искат да ни видят в земята, а ние искаме да видим там тях.” Карл Радек

„Съществуват две истории: лъжливата официална история и тайната история, откъдето се виждат истинските причини за събитията.” Оноре дьо Балзак

„Не поверявайте историята и политиката на професионалисти. Те продават своя труд за пари.” Александър Сергеевич Пушкин

„Всичко лошо руско умишлено се изважда на показ. Но не защото е лошо, а защото е руско. Боклукът се събира не за да бъде изчистен, а за да го хвърлим в лицето на стопанина.” Яков Брафман

„Най-добрият ПИАР е, когато хората не знаят, че ги манипулират.”

„В Библията е описано как действат евреите във всяка една страна.”

Като изтребват народите, как иначе…

„Червената петолъчна звезда, този символ на ционизма и еврейството ние превърнахме в символ на руския пролетариат.” – из „Голготата на Русия”

„Нека този, който търси не престава да търси дотогава, докато не намери…” Радомир

Sunday, February 18, 2018

Смъртта на системата

Няма комунисти, няма демократи. Всичките са едно Всичките са части от една и съща, ръководена от ционистите Система. Тази Система никога не работи за наше добро. Ножът опря до кокала. Или ние ще сринем тази грабителска, садистична, човеконенавистническа еврейска Система, или тя ще ни умъртви. Говоря за умъртвяване в най-буквалния смисъл на думата. Ние вече нямаме никъв избор. Един бунт може да бъде ненасилствен, а един протест може да се изроди в масово кръвопролитие. Въпросът опира до целите.

Бунтът отрича изцяло противника и се стреми към неговото унищожение.  Не говоря непременно за физическо унищожение. Може да поискаш да се освободиш от едно робство или да прогониш от земята си международна корпорация, която трови и убива народа ти. Бунтът воюва срещу врага отвън. При протеста нещата стоят по точно обратния начин. Гледам как разни еврейски и всякакви карикатурни неправителствени организация се вливат в нашите протести. Как партиите ги превземат. Бунтът се изроди в протест. Безумци, нима не съзнавате какво се върши? Не може да се регистрираш официално пред една Система, да я признаеш, а после да претендираш, че ще воюваш срещу нея. При това спазвайки нейните правила. Тези правила са създадени така, че да обслужват единствено нея. Спазвайки правилата на Системата, вие гарантирате и осигурявате нейната неизбежна победа.

Aбе тези хора не разбраха ли, че тази политическа сган са ни абсолютни врагове - какъв смисъл има да им се молим и да протестираме, та те уж да ни оправят нещата. За мен това си е един вид капитулация - да протестираш в случая е като да си признаеш, че нищо не можеш да направиш и очакваш от някой друг да ти го направи, а в случая - от смъртния си враг. Това е абсурдно - все едно някой тръгнал да те напада, а ти вместо да се защитаваш, излизаш да му "протестираш". Ама вече няма оправия - нещата са отишли твърде надалеч... Този свят не е нормален."

Да, този свят не е нормален. Нещо повече, това вече не е човешки свят. Иде денят, в който ще сме принудени да направим избор. Или ние ще го нормализираме и ще върнем човешкия му облик, или ще загинем заедно с него. защото освен всичко друго, такъв свят няма право на съществуване. И уверявам ви, в тоя си вид той няма да просъществува още дълго. Следва въпросът какво по-нататък. Знам някои неща, но е рано да ги кажа. Ако събитията се развият в благоприятна за нас посока, мнозина от вас сами ще видят отговорите. Ако се развият в благоприятна на Системата посока, тогава би било вредно да казвам всичко. Засега ще кажа само едно. Системата е в агония, тя умира. Днешната властваща над човешкия свят Система е един потъващ кораб. Въпросът, същинският въпрос е дали ще останем на кораба и ще потънем заедно с него, или ще се качим на лодките и ще отплуваме към спасителния бряг.

Събитията предстоят!

Демократите убиват личностите

Едуард Генов. Една велика личност. Споменът за Едуард продължава да стряска съня на комунисти, демократи и всякакви подобни отрепки. Едуард Генов. Един живот, отдаден за България. Да, демократите се оказаха по-безчовечни дори от комунистите и това е неоспорим факт. На знайте едно. Допуснем ли забравата да обгърне такива велики и светли личности като Едуард Генов и другите дейци на антикомунистическата Съпротива, ние сме обречени на гибел. Народ, който забравя своите герои и мъченици и им обръща гръб няма бъдеще.

През 1968 г. като про­тест срещу съветската ин­тервенция в Чехословакия създадохме студентс­ка организация в истори­ческия факултет на СУ... В края на 1986 г. Григор Симов ми предложи да подпиша декларация, която пратихме до виенската конференция за правата на човека.

Едуард Генов: Проклет да е денят в който избрах да отида в Америка!

ИНТЕРВЮ НА АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

– Кога започна диси­дентската ви биография?

– През 1964 г. с Божидар Стриков и Луиджи Росито създадохме първата си организация – "Младежка организация за национал­на свобода”.  Бяхме аресту­вани, но за късмет през 1964 г. имаше амнистия по случай 20 г. от 9 септември и останахме в затвора само ме­сец.

През 1968 г. като про­тест срещу съветската ин­тервенция в Чехослова­кия създадохме студентс­ка организация в истори­ческия факултет на СУ. Арестуваха ни и ни прати­ха в Старозагорсквя за­твор като врагове на на­рода.

На 8 октомври 1969 г. там стана бунт под ръко­водството на Петко Чоба­нов, който загина, и на Ди­митър Влайчев, убит през 1972 г. при опит за бягство от за­твора. Аз получих вътре­шна присъда.

Така ми се събират около 1О r. затвор

– 3,5 г. за създаването на организацията и 8 г. и 2 месеца за бунта. Излязох от затвора през 1978 г.

- Какви са спомените ви?

- С нас се отнасяха нор­мално, но условията бяха  много тежки.  Държаха ме 6г. в наказателното отделение, без да работя, само с 1 час "разходка” н а ден.  Беше голям глад.

– Бяхте ли прекършен, изплашен, след затвора?

– Никой никога не е могъл да ме изплаши.  Хванах се в строителството.  Кой знае какво не можех да правя, но ги дразнех.  Когато имаше конгреси и други важни партийни мероприятия, ме гонеха от София.  Единия път ме пратиха във видин, втория в Ямбол.  В края на 1986 г. Григор Симов ми предложи да подпиша декларация, която пратихме до виенската конференция за правата на човека.

– Какво пишехте в нея?

– Декларирахме съществуването на съпротива срещу режима в България.  Помолих го за малко време да помислия.  След два-три дни му викам:  "Грише, всички ще ни изтрепят, но веднъж се мре, така че, давай”.  Той вика: "Няма да ни изтрепят, този път ще победим”.  За наш късмет успяхме да пробием.

Не правехме нищо оригинално, не бяхме първите, които се опитваха да организират нещо извън страната, но бяхме първите, които успяха да го прокарат.

Прес 1988 г. ни арестуваха, държаха ни само 15 дни.  Дотогава, 1986 г. убиха няколко човека, между които Петър Стефанов, който може би щеше да е бъдещият президент на България, и Лазар Лазаров.  

– Как ги убиха?

– С отрова

– Имате ли доказателства за това?

– Не, официалната версия е сърдечен удар, но Стефанов никога не е имал сърдечни проблеми, бе спортист.  Не че не е възможно човек като него да получи удар, но и други факти водят към предположението ми за убийство.

Имаше план да бъдем убити още аз и Хайг Пилигян, но случайността ни спаси.  Преди смъртта си Стефанов се бе свързал с една група от по-либерални комунисти, които правеха т.н. английски чайове и обсъждаха политическата ситуация.  Сигурно е имало и доносници в групата.

– Защо вас не ви убиха, а ви екстрадираха в САЩ?

– Името ми се поразчу и бе късно да ме убиват.  Предпочетоха да ме изселят в родопското село Михалково – прекрасно място с прекрасни хора.  Това стана след като направиха обиск в къщи, за да намерят документи на Дружеството за защита правата на човека.  Понеже не откриха нищо, един полковник от ДС ми каза, че щол да скъса заповедта за изселване.  Викам му: "Ти луд ли си бе, да си пикая на късмета.  Отивам.”

В Михалково трябваше да се разписвам сутрин и вечер.  Започнах работа в мина, на мелниците, които правят рудата на прах.  Хората ме пазеха, често в ресторанта, като исках да платя, ми казваха че е платено.

Там останах от март до октомври 1988 г.  Веднъж като отидох да се разпиша, шефът на ДС Мадан ми каза:  "Решихме че ти стига и можеш да си ходиш вече.

Като се върнеш в София, иди в 6-то районно”.

Отидох при началника на ДС София град, с когото поддържах връзка и той ме пита:

– Сега какво мвслиш да правиш?  Казах му, че мисля да се боря за Бълга­рия. Ти, казва, не искаш да живееш в България, и трясна с юмрук по масата. "Както искаш, така го приеми, но е решено от високо място да напуснеш България. Къде искаш да идеш?"  Казах: "Във Вие­на." Съобщи, че ми дават 4 дни да се приготвя, но аз възразих, че за 4 дни и пас­порт не мога да извадя. Отвърна ми, че това е тях­на грижа, аз само снимки да занеса и да си купя би­лети за влака. На 17 ок­томври 1988 г. ме качиха с жена ми и децата ми - 2 момчета на 9 и 7 г., и зами­нах за Виена.  Но не оста­нах дълго там, а реших да замина за САЩ, защото двама от членовете на Не­зависимото дружество за защита правата на чо­века бяха дошли тук.

Про­клет да е денят, в който взех това решение.

– Защо?

 – Понеже често говорим, че България е робска страна, елата да видите какво е тук!  Ние планирахме да се съберем в Америка, за да действаме от тук, но после се оказа, че не ни разрешават.

– Нали има свобода на словото?

– Никой не пречи човек да говори каквото си иска, но нас ни разпределиха в 4-те края на Америка, което ни отне възможността ефективно да общуваме.  Парите не ни стигаха, защото първите 5 години в Америка са много трудни.  След 5 години нещата в България се бяха развили по определен начин и нямаше смисъл да правим нещо.  През юли 1989 г. усетих че от Държавния департамент не са толкова отворени в контактите си с мен и разбрах, че сделката с комунистите е направена.

– Защо не заминахте другаде?

– Защото смениха зако­ните. Преди 30 г., ако си политически имигрант и не ти хареса в някоя стра­на, можеш да идеш друга­де. Сега не е така.

- А мислили ли сте да се върнете в България?

 – Бях изгонен, а новите т. нар. демократи не бла­говолиха да ме поканят да се върна обратно

– Защо просто не си ку­пите билет и не дойдете?

– Мога, и никой няма да ме спре, но има нещо, кое­то се нарича гордост. Ос­вен това и новите прави­телства ме смятат за враг, след 18 г.

На мен и до ден днешен ми се подслушва телефонът.

– Кого оставихте в България?

– Майка ми, братовчеди.

– Не сте я виждали 18 години?

– Да, но аз не бях я виждал и 10 г. докато бях в затвора. Аз съм суров човек. При мен сантименталните чув­ства не работят
                       
- Откъде идва този буи­тарски характер?

– 4-5 годишен учех стихо­творенията на Вазов и Бо­тев и си мечтаех как ще се боря за България. Едно от нещата, които са ме тлас­нали, е комунистическата демагогия. Например ми­тът, който се създаваше около името на Димитров повече от 50 г. За мен той е предател, дупедавец и мръсник. В трудовете си той ратува за автономия на Тракия. Моят род произ­хожда от Тракия - какъв съм тогава аз? Димитров умира от сифилис. Нямам доказателства, но докол­кото разбрах лабораторни анализи, извършени от "24 часа" през 1999 г .. са дока­зали високо съдържавие на живак в мозъка и косата му. Тогава сифилис се е ле­кувал с живачни съедине­ния,

– Близките ви как възприемаха вашата дисидентска дейност?

– Не бяха много щастливи, защото и те си патеха покрай мен.  Нали знаете – хайдутин майка не храни.  Баща ми бе от комунистите и то от не малките, беше професор, искаха да го правят ректор на инженер­но-строителния универси­тет, но не му позволиха. Той ми каза един ден:

"Знаеш ли колко е страш­но накрая на живота си да видиш, че всичко, което си правил, е напразно." Попи­тах го дали това значи, че моят път е по-правилен, а той ми отговори, че е по­-правилен, но е много те­жък.

Да, знаех това, но то­ва бе моят път.

- Чувствате ли удовле­творение от това, което сте правили някога?

- 90% от нас бяха идеали­сти. Но за съжаление това, което стана, не е това, кое­то мислехме. България е заплашена от етническо и географско унищожение. Не сме искали това и не го одобрявам.

– Как приехте вестта за 10-ти ноември?

– С радост. Бях един от щастливците да видят това, за което хиляди умряха с отворени очи.

– След 10 ноември про­дължихте ли активната си - дисидентска дейност?

- Около 1,5 г., но разбрах, че нямам думата, а и не знаех какво става. Партии­те се боричкаха, ДС успя да вкара свои в Дружеството за правата на човека. Бяха си създали дисиденти, какъвто е Жельо Желев.

Той е дисидент, колкото аз съм марсианец.

Дисидент е човек, който е страдал за идеите си.  А Желев написа "Фашизмът”, която комунистите забраниха.  Който я е чел, внимателно, е видял, че Желев въобще не прави алюзии с комунизма. На ДС и комунистическата върхушка й трябваше чо­век, който да поеме власт­та след тях, от когото ня­ма да се плашат и с когото могат да говорят.

Едуард Генов (1946 - 16.12.2009)

Wednesday, February 14, 2018

Вашингтон купи България - Пол Робъртс

Икономистът и бивш зам-финансов министър на САЩ в администрацията на 40-я държавен глава е категоричен, че Вашингтон използва България, за да постигне целите си срещу Русия. В същото време българите са позволили американците да управляват страната им, като отдавна правителствата у нас не служат на народа си, а на чуждите интереси, казва той специално пред ФОРУМНЮЗ.

Робъртс е един от вдъхновителите на рейгъномиката, журналист, автор на документални книги, който критикува основателно политиката на своята страна и нарича нещата с истинските им имена.

Финансистът е роден на 3 април 1939 г. в Атланта, Джорджия. Дипломира се в Института по технологии на Джорджия. Докторантурата си по икономика защитава в Университета на Вирджиния, а специализациите си прави в Калифорнийския университет, Бъркли и Оксфорд.

От 1981 до 1982 г. заема поста помощник-секретар на Министерството на финансите на САЩ. Президентът Рейгън му дава сериозна роля в изготвянето на най-значителния данъчен закон в историята на САЩ. Промените в него довеждат до невиждан бум и ръст на американската икономика, засилват неимоверно икономическата експанзия по целият свят. Все повече икономики в света стават зависими от американската и това слага началото на края на социалистическата система в света, довежда до падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския Съюз.

Автор и съавтор е на 12 книги, както и на много публикации в престижни издания през годините. Негови материали са публикувани в едни от най-авторитетните вестници и списания в цял свят.

- Господин Робъртс, кои са групите, които действително управляват САЩ? Кой е най-влиятелният субект от тях?

– Съединените щати не са демокрация. Те са олигархия. САЩ се управляват от няколко мощни икономически групировки с частни интереси. (Истинското име и същността на демокрацията е - ДЕМОНОКРАЦИЯ, и всичките демократични държави се управляват задкулисно от световната еврейска юдомасонска сатанинска олигархия, начело с банкерите Ротшилд. Тяхна собственост са всичките банки и всичките пари на света, включително и т.н. транснационални групировки, чието име е "Легион". Затова, същността на всяка демократична, а и на всяка друга светска власт, са масонството, мафията, корупцията и полу-прикритият сатанизъм. Г.С.) Най-важните са: военният сектор/секторът за сигурност, Уолстрийт и мегабанките, израелското лоби, агробизнесът (например Монсанто) и добивните индустрии (енергетиката, минното дело, дървеният материал). (Тези заинтересовани групи разполагат с големите пари и осигуряват основата част от средствата за политическите кампании на кандидатите за Конгреса и президентския пост. Тези, които бъдат избрани, са задължени да следват интересите на групите, платили за политическите им кампании, а не тези на избирателите. Ето защо американското правителство редовно прави неща, за които няма политическа подкрепа. То служи на тези, които назначават длъжностните лица на държавни позиции. Роналд Рейгън беше последният президент, който имаше някаква свобода от групировките с частни интереси. Рейгън нямаше пълна такава, но имаше някаква. Това беше така, защото той имаше зад себе си движение от обикновени избиратели, които го подкрепяха политически. Парите не бяха единственият фактор. Освен това Рейгън бе по-възрастен и идваше от по-стари времена. Неговото виждане беше, че президентът е авторитетна фигура и действаше според това разбиране. Той не позволяваше хората да му казват какво да прави, поне не при всякакви обстоятелства.

- Как виждате ролята на малките държави като нашата – България? С развитието на конфликта в Украйна, към нас международното внимание се увеличи многократно за кратко – за по-малко от месец ни посетиха фигури като държавния секретар на САЩ Джон Кери, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, британския външен министър Филип Хамънд…В крайна сметка се оказа, че у нас ще има военен координационен център на НАТО, част от верига центрове в цяла Източна Европа. Какво всъщност означава тази ситуация в Европа в момента? Готви ли САЩ войната с Русия от територии като нашата?

– Българското правителство бе купено (всъщност - подчинено) от Вашингтон, за съюзник срещу Русия. Може би българите са смятали, че това е добре заради предишния контрол над страната от Съветския съюз. Вероятно мозъците на българите са промити от американската пропаганда и не разбират, че България е под контрола на Вашингтон, които са купили правителството им. Българското правителство служи на американците, а не на народа си. Вашингтон дори го накара да лиши страната си от руския газопровод. Българите трябва да се запитат защо поставят Вашингтон начело на управлението на страната им.

- Според доклад на Института за енергийна икономика към Университета в Кьолн ЕС е по-добре подготвен за нова газова криза след тази през 2009 г., но слабото звено е единствено България, която е изцяло зависима от руския газ. Достатъчно ли е това като причина Русия да използва „слабото звено“ в своя полза при евентуален военен конфликт заради Украйна?

– Много страни членки на Европейския съюз, не само България, са зависими от руския газ. Военният конфликт се създава от Вашингтон, а не от Русия. Ако той се случи, ще разруши цяла Европа.

- Казвате, че САЩ фаворизира ЕС, каква може да е съдбата му, ако е толкова слаб стратегически всъщност? Превръща ли се съюзът в буфер между Вашингтон и Москва?

– Европейският съюз трябва да е буфер между САЩ и Русия. Все пак обаче ЕС е васал на Вашингтон. ЕС и НАТО се използват, за да се заплашва Русия. Ако заплахата към Русия от тяхна страна продължи, Европа ще носи тежестта на войната, която ще я унищожи изцяло.

- Какъв смятате ще бъде ходът на Путин предвид факта, че вече открито се говори за Трета световна война? Има ли мирен изход?

– Единственият начин да се избегне Трета световна война е някои или всички страни членки на ЕС, особено Германия, да напуснат НАТО. Без тази организация, която е политическо и „законно“ покритие и стратегическа опора за американските сили, да поставят себе си на руските граници, не би трябвало да има заплаха от война. НАТО е отговорна за заплахата от война. Като неин член България ще бъде отговорна за своето собствено унищожение. Нито една държава член на Алианса няма самостоятелна външна политика. Политиците в тези страни се контролират от Вашингтон. Европейската политика е политиката на Вашингтон. Европейските политици обслужват интересите на Америка, а не тези на народите си.

- Какъв играч е Китай и каква ще бъде неговата роля при евентуален военен конфликт?

– Путин и лидерите на Китай осъзнават, че Вашингтон възнамерява да предотврати тяхното издигане в глобална сила. Те не са подготвени да бъдат унижавани както България, Полша, Украйна, прибалтийските републики, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания и останалата част от Европа като васали на Вашингтон. Логично Русия и Китай формират стратегически икономически и военен съюз. Русия и Китай са двете най-големи страни в света – Русия със своята площ, а Китай с населението си. Двете държави са тежко въоръжени с ядрени оръжия и всяка от тях може да унищожи САЩ. Русия може да унищожи САЩ и цяла Европа, Австралия и Канада. За да се защити от агресивната провокация на САЩ към Русия и Китай, всяка европейска страна трябва да се оттегли от НАТО. Ако не го направят, Вашингтон ще ги принуди да влязат във война с Русия и това ще ги унищожи напълно.

- Как мислите може да се развие ситуацията с „Ислямска държава“. Чий „продукт“ са те и кой може да ги спре?

– „Ислямска държава“ произхожда от ислямистите, които ЦРУ организира и въоръжи, за да свалят Кадафи в Либия. След това Вашингтон прати същите ислямисти да свалят Асад в Сирия. Те обаче разбраха, че са мощна сила, независима от САЩ, които всички мюсюлмани в Близкия изток и Северна Америка мразят. Ислямистите разбраха, че глупците във Вашингтон са елиминирали светските владетели като Саддам Хюсеин, който би възпрепятствал възхода на „Ислямска държава“. Когато глупостта на Вашингтон бе осъзната, те започнаха да формират тяхна собствена държава, с части от Сирия и Ирак. Дотук Вашингтон е безпомощен. Когато хората в Йемен свалиха марионетния владетел, поставен от САЩ, в отговор на отмъщение Вашингтон нареди на петролните диктатури – Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Емирствата, да използва техните американски бойни самолети, за да бомбардират революционното правителство в Йемен. Целта на Вашингтон като допълнение към отмъщението е да въвлече Иран в конфликта, така че да прекъсне споразумението за ядрена енергия с Техеран, което им бе наложено от Русия, така че да може Иран да бъде нападнат така, както американските неоконсерватори и израелското правителство пламенно желаят. В момента има данни за 150 000 души саудитска армия, която се подготвя да нахлуе в Йемен. Според мен това ще бъде грешка за Саудитска Арабия. Нейната армия няма опит в сражения. Йеменците са войници, като хората в Афганистан, които не могат да бъдат победени от 150 000 американски войници. Имайте предвид, че въпреки многото години контрол на небето над Виетнам и 500 000 американски войници Америка бе победена от партизанска армия от третия свят. В Корея отново бе победена от китайската армия от третия свят. Вашингтон изпраща саудитската армия в Йемен и тя може да бъде победена, може да падне и петролната диктатура. Това би било огромна пукнатина в американската империя. Иначе, ако саудитите надделеят в Йемен, това би направило Саудитска Арабия мишена за „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. Според мен Саудитска Арабия е заблудена да действа срещу ислямистите от името на мразещия мюсюлманите Вашингтон. Домът на Сауд може да не преживее тази грешка. На ислямистите им е омръзнало да бъдат доминирани от Запада. Омръзнало им е да живеят в изкуствени държави, чиито граници са очертани след Първата световна война от британските и френските колониалисти. Възможно е това, което Вашингтон направи през 14-годишната война за унищожение на Близкия Изток, да създаде ислямистка сила, която ще успее да възстанови независимостта си от западния контрол. Вашингтон има неограничени амбиции. Но американското разузнаване може да не е достатъчно, за да подкрепи тези амбиции. Ще видим.
(а всъщност, т.н. "Ислямска държава" е армия, под "фалш-флаг", - създадена и ръководена от световното еврейство (сис силите на САЩ и Израел), за унищожаване на ислямските държави, и само имитира ислямизъм, за заблуда на обърканите ислямисти и на света, изобщо. Г.С.)

Monday, February 12, 2018

Ханс Улрих Рудел - (2 юли, 1916 – 18 декември, 1982)

Ханс Улрих Рудел (Hans-Ulrich Rudel) е германски пилот на Junkers Ju 87 (Юнкерс Ю 87 „Щука“) през Втората световна война. Той е награден с най-високото военно отличие на Третия райх - „Рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти“. Рудел успешно унищожава много танкове, влакове, кораби и други наземни цели.

Рудел е роден в Конрадсвалдау, Германия, на 2 юли 1916 година, в семейство на протестантски свещеник. След гимназия е приет в Луфтвафе през 1936 година като офицерски кадет.

По време на кампанията в Полша през 1939 година, прави дълги бойни полети. На 11 октомври е награден с „Железен кръст“ II степен.

През май 1940 година е изпратен в школа за бомбардировачи, където са обучавани бъдещите пилоти на легендарните Юнкерс Ю 87 „Щука“. След завършването на школата е изпратен в ескадрила бомбардировачи, разположени в близост до Щутгарт. Участва в инвазията във Франция и Битката за Крит, но няма особени успехи.

Своя първи боен полет извършва на 23 юни 1941 година, деня на началото на операция Барбароса. Неговите успехи бързо му донасят Железен кръст 1-ва степен. На 23 септември 1941 г. потапя съветския боен кораб „Марат“.

Сталин дава награда от 100 000 рубли за главата му.

Свалян е 32 пъти зад бойната линия и винаги е успявал да се върне при своите.

Най-отличаваният немски войн през Втората световна война.

През февруари 1945 година е атакуван от изтребители и е ранен в бедрото. Крака му е ампутиран, но му поставят протеза и продължава да лети. Предава се на американците през май 1945 година.

Емигрира в Аржентина през 1948 година. След войната става близък приятел на аржентинския президент Хуан Перон. Там се запознава и става приятел на знаменития доктор Йозеф Менгеле. Написва автобиографична книга „Духът е всичко“ и книгата „Пилот на Щука“. Завръща се в Германия през 1953 година, където става член на Германската райхспартия. Започва успешен бизнес в следвоенна Германия.

Умира през 1982 година в Розенхайм. Погребан е в Дорнхаузен.

Равносметка

През Втората световна война Рудел извършва 2 350 бойни мисии (световен рекорд), като в тях унищожава повече от 2 000 земни цели - 519 танка, 70 десантни катери, 150 оръдия, 1 боeн кораб, 1 унищожител(кораб), 2 крузъра, 4 бронирани влака и 9 самолета и 800 други цели.

Sunday, February 11, 2018

Издигни се над...

Понякога се притеснявам, притеснявам се, че когато гледам днешните маси от хора с отчаяние, забравям, че аз бях преди точно като тях. Също като тях си губех времето седейки в креслото и попивах средствата за уведомяване, пропивах и пропушвах здравето си, използвах наркотици, гледах на дилърите и убийците като модел за подражание и марширувах заедно с останалата част от общество на леминги. Напълно забравил за истинските неща, случващи се извън моя живот, убеден, че всичко, което трябва да се види в света ще го дават по Скай Нюз и ще бъде експертно и вярно обяснено от репортер, гладен за нищо друго освен истината. Във моя фантастичен свят „великата” мултикултурна „демокрация” беше утопия, чиито неуспехи бяха причинени само от „гадни”, „отвратителни”, „изпълнени с омраза расисти”, които подтискат етническите малцинства и ги принуждават да живеят, живот изпълнен с престъпления. Разбира се когато последното зрънце от „институционалния расизъм” изчезне и обществото стане много "по-равно" нещата ще се оправят за всички. Нали така? Имах всичко, което обществото ми бе казало, че трябва да имам, имах пари в джоба, приятелка, алкохол и наркотици, джаджи и три-четири часа на ден пред телевизора. Да бях зле със здравето, имах ниски морални стандарти, тесногръди възгледи за живота и огромно количество от пороци, с които да се справя, имах всички тези „добри” неща, но зад всичко това се чувствах така подправено.

От години имах в ума си въпроси, въпроси, които ме бе страх да питам, защото те бяха доста „политически некоректни” но бях убеден, че тези въпроси ще бъдат зададени на някой и ще получат задоволителни отговори. Ако някога се получат отговорите те ще са всичко друго освен задоволителни, всички са от типа - „О, това е грешка на белите хора!” (отново) или „те ни атакуват защото мразят свободата ни”! Понякога се оглеждам с огромно объркване, как всички си клатят главите с пасивно примирение. Какво, по дяволите става? Дали тази машина, която аз познавам от целия си живот (ТВ) и гледах също за отговори и социални напътствия не е казвала истината и само истината? Аз мисля, че не е „позволено” да лъже, нали? Отново подтиснат от тези мисли, знаех, както много други хора, че политиците понякога (да „понякога”) лъжат, но в действителност не медиите, медиите са весели и забавни, интересни и информативни и накрая на деня от къде другаде можеш да бъдеш информиран и да се позабавляваш? Сезоните минават, сменят се работни места, приятели, момичета и пари идват и си отиват, а аз все още, като всички останали се нося по течението на слепия хаос, не мога да се сетя кога бе първата ми среща с национализмът, но никога няма да забравя чувството и промяната, която той ми даде. Четейки и учейки, си спомням, че се чувствах, все едно съм се събудил от сън за първи път в живота ми, всичко ми се изясняваше, че лъжите от които ми бяха наговорени, се сринаха от заслепяваща неоспорима истина. Постепенно аз събарях и построявах парче по парче всичко в мозъка си, учейки се да мисля отново, учейки да откривам истината за мен, да виждам двете страни на историята и да си правя собствени заключения, научих се да задавам въпроси и никога да не приемам най-силния глас за истина.

Спомням си, че стигнах до един момент, който другите описват като ”да седиш на върха на огромна планина”, гледайки надолу през вековете до настоящето и да виждам всички под мен, влачещи се безцелно през живота, не забелязващи и не обезпокоени от ужасните планове, начертани срещу тях. Но не аз, никога повече, никога отново. Щом депрограмирах съзнанието си вече бе време да обновя тялото и душата си. Няма да бъде лесно, не целях да стана монах, но отровите от живота ми трябваше да изчезнат. Няма повече да заразявам ума и тялото си с наркотици, пушене и много алкохол, няма повече да съм мързелив и покорен, никога повече няма да приемам семейството си като даденост и никога няма да се затварям в черупката на масовата глобална структура и всичките им лъжи и отвличания на вниманието. От три години насам аз съм по-силен и по-здрав от всякога, не ме разбирайте погрешно, все още обичам да се забавлявам и да разпускам, но живеейки в баланс, (начина по-който истински националист трябва да живее) това е най-хубавото нещо, което ми се е случило. Тялото, съзнанието ми, духът ми, цялото ми отношение към живота се промени към по-добро и никога не поглеждам назад. Когато се измъкнеш от гадостта на културата на МТВ/Селебрити/Риалити Телевизиите, ти наистина почваш да се чувстваш жив и най-вече да си наясно със света наоколо. Докато другите яростно обсъждат „кой кого е изгонил” в света на известните или каква нова джаджа или наркотик могат да вземат, наблюдавайки нефилтрирания свят, променящ се пред вас, много често знаете, какво мислят повечето хора, преди те дори да са казали и дума, основавайки се на това колко много са потънали в масовата култура, много лесно знаете как да победите техните пре-пакетирани аргументи, които не са замислени да издържат на контра аргументи. Най-важното нещо е, че започваш да мислиш за себе си, да взимаш фактите, вместо да ти бъдат давани, стигаш сам до заключения и започваш да се бориш. Откачи се от машината. Освободи се от зомби нацията. Посрещни реалността. Ще я посрещнем заедно.

Friday, February 9, 2018

Who Murdered 66 Million Russians?

БГ-мафията превзе и ЕС - Председателство на агонията

Така нареченото българско европредседателство е неопровержимо доказателство за смъртта на ЕС. То е и най-краткият отговор на въпросите "Дали ЕС има бъдеще", "Quo Vadis Европа", "Дали ЕС може да се обнови" и т.н.

Всички тези въпроси са безсмислени в контекста на председателството на България, начело с мафията.

Въпросът е защо ЕС стигна до такова дегенериране и безперспективност на всички проекти, сценарии и т.н. Колосален провал. Задънена улица.

Едно е сигурно – може би най-сложните 6 месеца от цялата история на ЕС председателството е в ръцете на най-бедната, най-болната, най-корумпираната, най-престъпната, най-нещастната, най-бързо изчезващата страна в Европа, начело с най-мафиотския и нагъл режим в историята на континента.

"Председателството" беше възложено на нацията с най-голяма смъртност, с най-ниска раждаемост, с най-голяма емиграция, с най-голямо социално неравенство.

Начело на тази територия /за нация вече едва ли може да се говори/ са най-бандитските, най-крадливи, най-простите, най-необразовани и най-неграмотни управници.

Те са яхнали все още ненапусналото България население с най-фалшивата съдебна система, с най-раздутата администрация, с най-примитивното управление, с най-много убийства и самоубийства.

Именно Брюксел, наред със САЩ, е кръстникът на тази мафия и продължава да ги легитимира.

Заради това началото на БГ-председателството се превърна във филм на ужасите с две местодейстивя.

Първото беше в София, където шефът на Еврокомисията Юнкер отново беше в алкохолен делириум. Защото само в такава кондиция можеше да съобщи, че мутрата Борисов допринася за демокрацията и се бори с корупцията. Вероятно Юнкер оправдаваше комисионната за отпуснатите 100 млн. евро на Домусчиев.

Доналд Туск пък от своя страна, даже на български, сравни споменатия криминален персонаж от Банкя, със Спартак. По-голяма глупост отдавна не бяхме чували. Туск би могъл да ми се обади. Щях да му обясня, че поне едно нещо е сигурно – че Спартак не е бил циганин.

Второто местодействие беше в Страсбург, където нахлулия отново с охраната си Борисов, изломоти нещо, от което, ако някой е разбрал за какво става дума, е готов за награда за разшифроване на новата умствена и мозъчна балканска Енигма.

Това става на фона на екзистенционалната криза на ЕС, който вече не съществува след започналия Брекзит. За да се стигне до сегашния "дневен ред на лидерите", т.е. разписанието на работите за реформирането на ЕС.

Залогът е висок – в средата на 2019 г. ще се състоят изборите за Европарламент. Дотогава ЕС трябва да успее да се реформира. И в този ключов за ЕС момент в първите му шест месеца един български мафиот тръгна да вкарва Западните Балкани по заповед на САЩ, в НАТО и в ЕС и в наркоканала от Турция към Косово и Албания.

Става дума за човек, който най-накрая и в Европа беше определен като символ на висша корупция и престъпност. Но той им отговори "тези не ги чета".

Но нещата за ЕС са много по-сложни от въпроса дали този бандит може въобще да чете.

Последната среща на високо равнище на ЕС – на 14-15 декември 2017 г. положи началото на маратона от реформи, преди всичко на отдавна очакваната реформа на Еврозоната и преговорите с Англия – Брекзит.

Преговорите с Лондон като че ли тръгнаха от мъртвата точка, но английският парламент си запази правото да одобри окончателно договора с ЕС, което може да свали от сцената Тереза Мей. И реформата на Еврозоната ще трябва да почака.

Истина е, че шефът на Еврокомисията Юнкер съобщи своите идеи – създаване на бюджетна линия за подкрепа на реформите в Еврозоната, създаване на Европейския валутен съюз, въвеждане на "министър на финансите" на Еврозоната. Но лидерите на страните от ЕС, особено в Берлин, са засегнати по въпроса за компетенциите между тях и Еврокомисията. В резултат, дневният ред на Юнкер ще се обсъжда в "подходящо" време, някъде през 2018 г., като "може да обсъдят" и завършването на банковия съюз.

Кризата в Германия означава, че най-важното правителство на Европа е в дълбока криза.

И Париж едва ли има късмет с новия президент – Макрон, който се втурна да мъти водите на Берлин. Всъщност няма нито един немски политик, който да се изказва положително за Макрон. Причината е ясна. Макрон се опитва да вкара Европа в своята политическа програма и да обвърже своите вътрешни реформи с европейските. Така ролите се размениха.

В миналото Германия искаше по-широко сътрудничество в Европа, но вярната на голизма Франция отстояваше националния суверенитет. Днес Макрон иска не само дълбока реформа на Еврозоната, но и да обърне нагоре с краката евроструктурите, преди изборите за Европарламент.

Но Берлин се нуждае от Макрон, за да гарантира въобще съществуването на ЕС и Еврозоната. В Берлин също така си дават сметка за ръста на националните сили около Марин Льо Пен.

С една дума, в миналото Париж и Берлин никога не са били толкова далеч един от друг, но и толкова големи заложници на безалтернативността на своето сътрудничество.

Друга група проблеми се появи в Централна Европа – Полша, Унгария, Чехия и Словакия.

Полша и Унгария все по-остро отхвърлят брюкселския централизъм и мултикултуризма на Западна Европа. Във Варшава и Будапеща се опитват да се върнат към старите ценности – семейството, християнската религия, патриотизма. Подобна тенденция се наблюдава в Чехия и Словакия.

Въпреки различията може да се обобщи, че в Централна Европа укрепва идеята за приоритет на националното самосъзнание в епохата на откритите граници и глобализирането.

Виктор Орбан провъзгласи "нови ценности за унгарската нация" и влезе в решителна схватка с Джордж Сорос. Орбан нарече Унгария под неговото ръководство "нелиберална държава".

В Полша също вървят важни процеси. Качински, глава на партията "Закон и справедливост" и бивш премиер, иска да направи "добри промени". Но задвижването от Еврокомисията на Член 7 заради съдебната реформа промени ситуацията. Процедурата може да доведе до санкции срещу Полша, при условие че Унгария гласува за тяхното въвеждане, за което е необходимо пълно мнозинство в ЕС. Ако Полша стане нетен донор на бюджета на ЕС, може да се стигне до излизането й, в една или друга форма, от съюза.

Тезата, че кризата и високата безработица засилват "националистическите настроения" се опровергава от Чехия, където икономическият ръст е най-висок в Европа – 5 процента, а безработицата е най-ниска в целия ЕС – само 3 процента. Но това не пречи на изменението на курса при премиера Андрей Бабиш.

ЕС продължава да се движи в границите между умерената надежда и най-лошите сценарии. Рисковете се множат и другаде:

на изборите в Холандия през март Партията на свободата вероятно ще подобри позициите си прямо 2012 г. и ще остане втора в парламента;

във Франция Льо Пен ще продължи да укрепва, след като на изборите за президент показа най-добрия досега резултат;

в Германия, каквато и коалиция да се получи между Меркел и социалдемократите, "Алтернатива за Германия" ще влезе в Бундестага за първи път с 13 процента;

за изборите в Италия през март Движението "5 звезди" води с около 27 процента;

в Испания продължава напрежението в Каталуния, нищо не е ясно;

навсякъде в Европа в целият политически спектър укрепва така наречената антивърхушка настроения и движения, те ще укрепват още повече през 2018 г.;

на перифериите – Турция ще продължава да се отдалечава от ЕС;

САЩ от своя страна продължават да изграждат нова желязна завеса срещу Русия, север – юг от Балтика до Черно море, и изток-запад – от България до Албания. САЩ изграждат 6 нови бази в Словакия, Естония, Латвия, Исландия и Норвегия. Къде в този спектър е така нареченото "българско европредседателство" не могат да ми отговорят и най-големите експерти в Брюксел, с които сме работили неведнъж заедно и преди 1990 г.

Автор: Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски

Източна Европа е източвана от ЕС 1:10

"Източна Европа е поне двойно по-бедна, отколкото би могла да бъде, ако не беше влязла в ЕС. Източна Европа е големият губещ от началото на 21 век. В момента тя плаща 300-400 милиарда долара всяка година на Западна Европа, и основно на Германия. Източна Европа е в типична "хватка на доминионите". Това е моделът една държава да се колонизира като се подкупи елитът й. Това е съюз на елита с империята, за да се издоят поданиците. Системата е работела с векове. Прилагана е и от Англия в Индия например – там провъзгласявали махараджи от името на кралицата. И после заедно изсмуквали обикновения народ. В момента ЕС е точно това. Западът, но основно Германия, подкупва местния елит чрез еврофондовете. Елитът вкарва държавата в ЕС, и превръща членството в абсолютна религия, включително с репресии срещу който е против. Излизането се превръща в ерес. А вкараната страна се изсмуква чрез други механизми – изкупуват местни монополи, търговски вериги, сключват се неизгодни договори с дълъг период, които не могат да се сменят при смяна на властта.

Еврофондовете и високо платените служби в ЕС за шепа чиновници са подкупът, платен на елита. В замяна се завзема пазарът на съответната страна и той се дои в полза на западните корпорации. Това става чрез електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, чрез западните стоки монополно налагани в търговските вериги, чрез далеч по-големи и недостижими за местния бизнес бюджети за реклама, маркетинг, чрез изкупуване на медии пр.

Съотношението между фондовете от ЕС и източените пазари на Източна Европа е по-лошо от 1:10. Ако Източна Европа излезе от ЕС и спре тази огромна субсидия, която плаща на Западна, тя може да е двойно по-богата. Минимум. Това би успокоило обществото и доста би намалило и натиска за емиграция, който е друг начин за изсмукване. Чрез по-високи заплати Западът прибира най-добрите специалисти на Изтока и така разширява изоставането."


Thursday, February 8, 2018

Предвестници на Великогерманския Райх

Голямата религиозна и политическа борба, която се разрази под името “30-годишна война” (1618 – 1648) на германска почва, направи Свещения Римски Райх бойно поле на почти всички европейски народи. Мирът, сключен в Мюнстер и Оснабрюк (1648), запази само държавноправните рамки на Германския Райх. Вътрешната единна сила, обаче, бе почти унищожена, вследствие Тридесетгодишната война; постигнатата пълна и вътрешна самостоятелност на германските династии предизвика образуването на съвсем нови групи на силите във вътрешността на тогавашния Райх. Но съдбата бе предопределила, Бранденбургското Курфюрство в сърцето на Свещения Римски Райх, да има щастието да се управлява от три следващи почти непосредствено една след друга големи владетелски личности.

Първата от тия световно исторически фигури бе Фридрих Вилхелм (1640 – 1688 ), записан в рамките на историята под името " Велик Курфюрст ". Когато Фридрих Вилхелм взе напълно управлението на почти съсипания от войната Бранденбург, това Курфюрство бе разкъсано на три части. Най-крайното крило на изток образуваше херцогството Прусия, което бе разделено от самия Райх чрез полските области. След това идваше като център Бранденбург и като трета част се простираха бранденбургските страни на Рейн, които бяха пак разделени чрез самостоятелни германски княжества. Фридрих Вилхелм успя, чрез ловка външна политика, да обедини тези области, да ги увеличи и същевременно да създаде в страната държавноправни норми, върху които неговите велики наследници можаха да изградят Пруската държава. Великият курфюрст управляваше една страна три пъти по-голяма от тогавашна Саксония; въпреки това, неговата държава не можеше да се сравнява с тогавашните велики сили Англия, Франция и Австрия. Историческото му значение се състои в това, че въпреки тази незначителна сила, той можа да наложи своята воля и да повлияе решително върху големите европейски въпроси за политическото равновесие на силите. Заради това, най-големият германски учен по естествено право на онова време, Самуел фон Пуфендорф (1632 – 1694 ), го нарече "идеалният Фюрст", чийто героични дела излъчваха мир, справедливост, търпимост и свобода на мисленето. И големият философ Лайбниц (1646 – 1716 ) виждаше в него един от най- големите мъже на тогавашната епоха. Великият Курфюрст остави на своите наследници уравновесен държавен бюджет, малка, но победоносна армия и, което бе най-важното, той издигна своята страна до европейска сила. Характерно за неговите идеи и планове е създаването на една малка, търговска и военна флота, с която той дори спечели една област в Западна Африка на Гвинейския бряг чрез договор с местното население.

Въз основа на неговата държавно-политическа дейност, неговият син Курфюрст Фридрих III (1688 – 1713), можа под името Фридрих I през 1701 год. да добие в Кьонигсберг пруската кралска корона. Неговият син, Крал Фридрих Вилхелм I Пруски (1713 – 1740), е основател на онази Прусия, която за света стана едно политическо понятие. Този втори от голямо значение Хохенцолер остана непознат за околните. Самият му син, Фридрих II Велики, позна, едва след трагичното стълкновение със своя баща, величието на този владетел. Фридрих Вилхелм I, този пестелив мъж на Прусия, с право се смята за създател на пруския държавен дух. В чиновничеството, в офицерския корпус, Фридрих Вилхелм I създаде с упорит труд и често със силна съпротивна сила, двата основни стълба, върху които почиваше организацията и стопанският напредък на държавното дело в Германия през 18 век. Също, както и неговият дядо, той никога не забрави селяните и ги пазеше от каквото и да било посегателство, от където и да идваше то. И днес още не се забравя в Европа, че Фридрих Велики позволи да се заселят в Източна Прусия селяните, които бяха изгонени от Залцбургския владика поради тяхната вяра. Той следваше примера на Великия Курфюрст, който позволи на изгонените хугеноти от Франция да се заселят в неговата държава и с това осигури на страната си една ценна човешка сила.

Когато неговият син Фридрих II, наречен Велики (1740 - 1786), наследи своя баща, наследството бе вече увеличено във всички насоки. Една бойна, отлично въоръжена армия от сто хиляди души, пълни държавни каси и високо морално чиновничество, както и едно трудолюбиво население, стояха на страната на младия крал. Реални идеи и смелост са необходимите предпоставки за един голям управник; те бяха силата на третия Хохенцолер. С право той доби името Велики, защото израстна в борбата със силата на съдбовното. Омраза и ненавист у неговия съсед го заставиха да води големите, така наречените "силезийски войни". Те бяха наречени така, защото борбата се водеше за провинцията Силезия, която Фридрих Велики искаше да притежава против волята на австрийската императрица Мария Терезия. И ако делата на краля-пълководец в двете първи войни в Силезия, увенчани с победите при Молвиц и Хохенфридберг, предизвикаха възхищение в Европа, то през третата – Седемгодишната война (1756 – 1763 ) - покрай блестящите победи (Лойхтен, Цондорф, Розбах ), не по-малко и обратните удари, го издигнаха до върха на неговото пълководство. Самите негови противници в Австрия, Русия, Швеция и Франция се възхищаваха от неговото отстъпление в борбата му при Колин на 18 юний 1777 година срещу армията на императрица Мария Терезия. Значението на Фридрих Велики за силата на Прусия бе така голямо, че германският свят като омагьосан отправяше погледа си към него, а философът Кант (1724 – 1804 ) с право нарече този век на негово име. Също и младият Гьоте призна духовното и политическо величие на този гений. Макар че имаше различия между тези три велики личности, те криеха нещо общо в себе си: характер, здрава мисъл, пропита от голям идеализъм. И тримата бяха заклети врагове на материалистичното доволство и дадоха живота си в служба на своя народ.

Трагичното в съдбата на Германската нация е, че Фридрих Велики трябваше да води своите боеве срещу втората тогава голяма германска сила – Австрия, под ръководството на императрица Мария Терезия. Докато на север под ръководството на тримата споменати владетели, Германия се оформи като политическа сила, Мария Терезия създаде на юг ценности, които още тогава бяха от полза не само за германска Австрия, но и за всички останали народи, свързани с нея. Така се създадоха основите, без които нито Вторият Райх на княз Бисмарк, нито Третият Райх на Адолф Хитлер, биха били възможни. Адолф Хитлер познава дълбоко това развитие и затова на 21 март 1933 г. в Потсдам той потвърди историческата сила и значение на Пруския дух, свързани с величието на Германския народ, а пет години по-късно, на 15 март 1938 г. във Виена, при възвръщането на Австрия към Райха, изповяда, че в този час той постига най-големия успех на живота си.

The ALT-RIGHT Lifestyle


Eleonor Roosevelt was a communist lesbian piece of shit!


Wednesday, February 7, 2018

Расовата култура - решаваща за съдбата на народа

Съвременната медийна помия, която се излива предимно върху психиката на подрастващите, има една цел - да откъсне българските деца от корените им и да ги превърне в объркани индивиди без самоуважение и уважение към предците си. Хората, които подкрепят абсурдното мнение, че расовият произход няма значение, са или заблудени и подведени, или пък самите те имат задача да подведат дадена общност(най-вече оформящите светогледа си деца и юноши), преследвайки пропагандна цел, във всички случаи против здравия разум. В съвременния свят е модерно "злото" да се идентифицира основно с расизма, но се натяква лъжовното мислене, че само белите са расисти. Лъжа е, защото расизъм от злонамерен тип е явление с особена сила при не-арийските народи. За пример посочваме законодателствата на циганската и юдейската общности - и в двата случая посегателства, грабежи и дори убийства срещу представители на други етноси не се разглеждат като престъпления. По тези закони посочените общности се ръководят и до днес, но често прикриват този факт, за да избегнат проблеми със законите на държавата, в която паразитират, заблуждавайки хората, че са „съвестни граждани”.

В същото време сме длъжни да заявим съществуването на расизъм от добронамерен тип - това е доброто познаване на расите и техните особености и осъзнаване на природния закон за запазване чистотата на кръвта, което в никакъв случай не означава посегателство срещу другите раси. Този добронамерен тип расизъм е присъщ за просветения човек; подчертаваме отново, че той не е свързан с вредителство и омраза срещу другите раси, а просвещава обществото за жизненоважното значение на запазването на генетичния код и чистотата на кръвта.

Тук е мястото и за едно важно пояснение - колонизаторската политика и култура на западно-европейците по никакъв начин не се вписва в представата за добронамерен расизъм. Западняците винаги са били водени единствено от стремежа за експлоатация на природните и човешки ресурси, без оглед на средствата. Съвременният свръхтолерантен либерализъм, отново измислица на Запада, има ролята на нещо като "обезщетение" спрямо азиатци и африканци за експлоатацията им в миналото. Така неевропейци от бившите колонии безпрепятствено заливат цяла Европа. Ясно, че това е огромна глупост, но защо арийски народи като нашия, трябва да са замесени с тази "компенсаторска" политика на колониалния Запад?! България никога не е била въвлечена в процеса на колонизиране, така че е абсурдно тук да се ръководим от подобни законови и обществени порядки, като свръхбезумието "позитивна дискриминация" . Западният расизъм е подчинен само на печалбата, която може да донесе евтиния или безплатен робски труд и няма нищо общо с истинската расова култура, на която са носители истинските арийци в лицето на Древните българи и която днес трябва да развием отново.

По тези расови закони, писани и неписани, е живял българският народ хилядолетия наред. Неслучайно най-важния принцип на народа ни, особено по време на турското робство, е бил българите да не се смесват с други народи. Този велик изначален расов принцип и Христовата вяра ни запазиха да не изчезнем като народ! Каквото и да говорят „доброжелателите” на българската нация, ако народа ни се бе смесил с турския или някой друг, от идеята за България и нашата свобода и независимост нямаше и спомен да остане. Време е безумците-космополити да осъзнаят този факт и да разберат, че срещу българите в момента се води асимилаторска политика, целяща ликвидирането на българската нация и заменянето й с ориенталско-циганска акултурна сбирщина. Дори в черните за българите дни на турско робство, народа ни е следвал древния арийски закон за запазване чистотата на кръвта.

Човешкото същество се състои от тяло и душа, тези две съставни части са в неразривна връзка помежду си - тялото влияе на душата и душата на тялото. Затова не може да се пренебрегне факта, че различните раси имат различен "тип" душевност. Не е случайно, че именно българския народ и останалите европеидни народи възприеха най-човеколюбивото учение - Християнството за своя вяра, макар първоначално да е проповядвано сред юдеите. Сред останалите раси просто не можа да си пробие път. Това го казваме със забележката, че католицизмът, протестанството и останалите западни форми на християнството се извратиха напълно и нямат нищо общо с действителното християнство. Лоши хора има и черни, и бели, но при истинските българи и арийци аморалните се заклеймяват и отхвърлят като болни индивиди, докато при раси като семитската и циганската пороците и душевната мерзост се възприемат като качества. С това не отричаме ролята на индивида и че е възможно отделен представител на друга раса да притежава морални и човешки качества; просто посочваме, че въпросните раси исторически са приели учения на омраза и нечовеколюбие, което особено важи за юдаизма.

Що се отнася до външните белези, изключителната красота на арийците не може да се постави под съмнение. Дори най-добре сложената и симетрична негърка например, не може да се доближи до красотата на една прилична арийка. Сегашните конкурси за красота, „доказващи”, че уж най-красиви са мулатките, имат единствената цел да пропагандират смесени бракове; несъстоятелността в презумцията за красотата на мулатките в сравнение с арийките е просто очевадна.

При животинските видове в природата расите също са ясно разграничени. Например вълците и койотите са близки по външен вид и структура бозайници, които могат да се кръстосват и да дават поколение помежду си, но в естествени условия в природата това не се случва. Защо? Защото всеки индивид се ражда с вроден инстинкт за расово съхранение, но при хората, особено в днешно време, този инстинкт е притъпен най-вече с помощта на кино-индустрията и медийната пропаганда, втълпяваща на белите още от деца, че расовото смесване е нещо добро и полезно и че то дори е приоритет. Мелезът между койот и вълк никога не може да постигне физическите, както и интелектуалните като поведение възможности, които един чистокръвен вълк има потенциално по рождение. Във вълчата глутница поколение дават само най-расово чистите и здрави индивиди, защото по този начин се увеличават шансовете за оцеляване на популацията- т.е. , това е инстинкт за самосъхранение и запазване на биологичния вид. При хората този инстинкт е изкуствено притъпен, най-вече чрез медийната космополитна машина.

Съвременните родители под влияние на интернационалната пропагандаторска отрова, не дават никакво расово възпитание на потомците си, което е една катастрофална тенденция. Здрав и единен народ може да се изгради само върху базата на добро расово възпитание, което да развие у поколенията чувство на любов и грижа към собствения род и раса. Наличието на расова култура е и гарант за запазване на общността, една истинска имунна система срещу посегателствата на враждебните за народа сили. Расовата култура, разбира, се включва и уважение към другите раси, но предпазва от смесването, което вреди на цялата популация, съответно на целия народ.

Срещу българите коварно се използва една подла лъжа, целяща занижаване и ликвидиране на националното самочувствие - това е лъжата за смесения характер на българския народ, който едва ли не бил претопен по време на турското робство. Само че подчовеците, натякващи тази лъжа, подминават факта, че ако българите бяха изгубили расовата си чистота, българското самосъзнание щеше безвъзвратно да се е изпарило, в действителност няма нищо такова. Факт е, че например нито един циганин не е взел участие в национално-освободителните борби на българите, дори да има такива отделни случаи, те биха били изключения, но и такива няма. Тъкмо обратното-циганите винаги са били част от антибългарската паразитираща сган, която е тровела живота на изнемогващите българи, което продължава и до ден днешен. Затова е напълно абсурдно да се говори, че расата и етноса нямат значение при формирането на един народ - само и единствено етническите расови българи са способни да дават мило и драго за свободата и просперитета на България и ако трябва да дадат и живота си за свята България. Това да се помни и знае. Както по-горе споменахме, сред българския народ, дори и в най-малкото селце, определящ битието е бил неписаният арийски закон за запазване чистотата на кръвта - българки не са давани за жени на представители на други етноси, това ни е запазило. Нека само си спомним стихотворението на Славейков „Изворът на белоногата” – турският бей предлага на красивата българка несметни богатства, лукс и безбройни слуги, само да му стане жена, но девойката е непреклонна - за нищо на света не би предала народа и расата си, дори ако трябва да увисне на бесилото. Това е истинският морал, такива българи и българки ни трябват днес. Съвременните антрополгически проучвания доказват, че ДНК-то на съвременните българи съвпада с това на древните жители на нашите земи, т.е. ако има примеси с някакви нашественици, те са абсолютно незначителни. Това от своя страна сочи, че древните българи са били расово идентични с т.нар. траки - най-старите жители на нашата земя. Затова днешния българин с гордост може да заявява и отстоява, че е потомък на най-древните европейци, сътворили една от първите човешки цивилизации, вероятно и първата. Именно затова, за да запазим българската нация, е необходимо българските деца да бъдат възпитавани така, че да развият вроденото им чувство за принадлежност към своя народ и раса.

Любовта към собствения род и раса е вроден инстинкт, но ако не се възпитава и развива от родителите, избледнява и закърнява, а индивидът се превръща в блуждаещо същество с изкривена ценностна система. За огромно наше съжаление, голяма част от днешните български младежи са точно такива - без изградена ценностна система и морал, голяма заслуга за което имат разрушителни явления като чалгата, превръщащи подрастващите в безродници, а безродникът е роб. Болшинството български родители напълно нехаят за възпитанието на децата си и това дава своите катастрофални резултати. Родителите пък от своя страна, са възпитавани с не по-малко безродническите идеи на комунизма, т.е. голямото зло, наречено нихилизъм, е подготвяно старателно, преди върху ни да се изсипе съвременната космополитна помия.

Просперитетът на България е възможен, само ако подрастващото поколение се възпита с чувство за национална цялост и сплотеност, любов към нацията и готовност за взаимопомощ. Неизменна част от това възпитание е добрата расова култура, която е в основата на българското семейство от хилядолетия насам.

Противоборства и противопоставяния не само между индивидите, но между народи и раси ще има докато познатият ни свят съществува, това е ясно. За съжаление световният мир и приятелството между всички народи е абсолютна утопия, която е напълно непостижима. За сметка на това именно утопията за световен мир може да се използва като оръжие от един враждебен народ или раса срещу друг, като се пропагандира сред неговото общество. Резултатът от такава пропаганда е, че бдителността на народа-гостоприемник, приел идейния паразит, наречен космополитизъм, се намалява до ниво под критичния минимум и обществото проявява толерантност към явни безобразия, вършени от конкретни етноси(у нас цигани, в Зап. Европа араби, негри и т.н.). Автори на тези тровителски идеи са представители на расова и религиозна група, която обикновено е в сянка - евреите. Например идеолозите на комунизма - Маркс и Енгелс, и двамата евреи. Космополитизмът по същество не се различава от комунизма, задача и на двете идейни явления е размиване на националните граници и ликвидиране на народните особености и култури. В същото време юдеите не предоставят равни права в собствената си страна - в съвременен Израел хора от нееврейски произход категорично не се допускат до висшите рангове в йерархията на обществото, те могат да са само служители. Получава се така, че евреите разпространяват идеята за равноправие и смесване на народите, но в собствената си страна прилагат ксенофобско законодателство.

Множеството народи, всеки със своята уникална култура, са непреодолимо препятствие за желаещите световна власт юдо-масони. Затова те са стигнали до идеята за претопяване в едно расово смесено псевдообщество, обединяващо индивидите в него само с липсата им на различия, обусловена от претопяването на всеки народ поотделно. Това псевдообщество безпроблемно и без съпротива ще приеме властта над себе си на юдейството, и културата(по-точно антикултурата), която господарите им решат, че трябва да възприемат. Именно това е крайната цел на интернационалната пропаганда, която в съвремието ни залива безпощадно. Затова всеки индивид, който осъзнава пагубните последствия от смесените бракове, е пречка за налагането на световната ционистка власт.

Унищожението на българското етническо и расово самосъзнание се извършва с лицемерни лозунги за толерантност и премахване на етническата дискриминация, но всъщност дискриминирани са именно обвиняваните в дискриминация. Ярък пример в това отношение са криминалните хроники - ако бял е извършил престъпление срещу черен, това веднага се разтръбява като расизъм, ксенофобия, фашизъм и т.н. , но ако черен извърши престъпление срещу бял, случаят се представя като битов инцидент, а медиите се опитват всячески да придадат маловажност на престъплението. С други думи - прилага се двоен стандарт, който във всички случаи е в ущърб на белите хора. Етническото самочувствие на малцинствата се поощрява всячески, но ако българин заяви, че е горд с произхода си, се обвинява като нацист, екстремист и подобни безумия. Т. нар. правозащитни организации са авангардни сили в процеса на расова сегрегация срещу българите. В България примери колкото щеш за правозащитни организации, които защитават преобладаващо и изключително правата на цигани, турци, както и на гейове. Тези самозвани правозащитници обаче никога не са защитавали правата на етническия българин в собствената му страна, т.е. те са изява на злонамерения антибял, антибългарски расизъм, но капитулиралата ни държава не може и не иска да ги санкционира и обяви за нелегални. По-известните от тях са проциганския Хелзински комитет, защитаващ криминогенната мургава утайка, и фондация „Отворено общество”, известна с противобългарските си отродителни и псевдоинтелектуални инициативи, създадена и финансирана от евреинът-милиардер Джордж Сорос, натрупал капитала си с мошеничество, спекула на финансовата борса и разорение на хиляди измамени данъкоплатци.

Ако трябва да обобщим демографската и етнополитическа ситуация в световен мащаб, изводът е, че срещу българите, както и арийците като цяло, се води безпощадна расова война, но необявена и подмолна, прикрита зад лозунгите за толерантност и интеграция. Силата, която движи тези убийствени за арийците етнически процеси, е международното юдейство, което е разпростряло отровните си пипала във всички сфери на живота - политика, икономика, телвизия, изкуство и т.н. Резултатите от антибялата политика в световен мащаб са налице - бялата раса е единствената, която постоянно намалява популацията си за сметка на всички останали. В началото на ХХ век белите хора са представлявали 27% от световната популация, днес са едва около 8%, а при сегашните тенденции, след 3-4 десетилетия ще са около 2%. При това арийците са единствените, обвинявани в расизъм, и то в собствените си страни.

Но никъде по света тези тенденции не са така изразени, както в България - демографският колапс / и то в "мирно време" / няма аналог по света. Само за петнайсетина години след 1990г. Българската нация е намаляла с около 2 милиона, което особено за един народ с малка популация, е равносилно на геноцид. Населението става все по-възрастно, процентът на младите хора и децата намалява с всеки изминал месец. За сметка на това броят на циганите непркъснато се увеличава. Известно е, че при "народа чандала" средната възраст на раждане е 14-15 години, но има множество примери и за недорасли циганки, родили на 11-12 годишна възраст. Държавата води расова политика, насочена изцяло срещу етническите българи, като намалява помощите за български майки, а в същото време увеличава тези за циганките - родилки. Това е сигурен белег, че държавата е под контрола на антибългарски елементи, работещи за нашето унищожение. При тези условия на нас, българите, ни се налага да оцелеем въпреки държавата, въпреки расовата война, целяща унищожението ни.

Единствената надежда за българите е хората да се събудят, да се обърнат отново към корените си и да издигнат родолюбието като единствената идеология, способна да спаси загиващата ни нация. Всеки родител на българче трябва да го възпитава с добра расова култура, която да бъде неговата духовна имунна система и да го предпази от космополитната разрушителна чалга-антикултура. Добрата расова култура е гарант, че подрастващият индивид осъзнава изключителното значение на произхода и кръвта си и своя човешки дълг да я съхрани чиста. Наш дълг е да пазим Българската кръв и да осигурим благоприятна жизнена среда за носителите на българските арийски гени. Който се подиграва с кръвта си, няма място в подготвяното наше Общество на правдата.                                                                                                         

Saturday, February 3, 2018

Родолюбието ще победи комунизма и демокрацията

За мнозина днес изглежда, че ако не е едното ще е другото – мислят, че възможностите за държавен строй се изчерпват със социализма/комунизма и демокрацията, във вариантите, които върлуват в България през последните 70 години. За това и ако кажеш, че си против демокрацията, си мислят, че си комунист, и обратното – ако заявиш антикомунистически възгледи, биваш асоцииран с либерализма и демокрацията. Защото от съзнанието на българите бе изтрита великата идея, че България трябва да се управлява от родолюбива власт, която не се свързва нито с комунистически, нито с либерални възгледи, а само с интересите на нацията.

И едно уточнение – терминът „демокрация” е съвършено неподходящ за това, което се случва в България през последните 20 години, и той е лъжливо въведен от антибългарската политическа класа, която се крие зад него, докато разграбва и предава народа в ръцете на чужденци. Комунистите също тръбяха, че тяхното управление е „демокрация” , така че този термин очевидно е натоварен с изключително негативна енергия, особено за нашата географска ширина.

Но не се заблуждавайте, че в Западна Европа разцъфтява истинската демокрация – напротив! Зад лъжливите лозунги за свобода на личността и на словото западният човек живее в изключително ограничено общество, в което има право да харесва и одобрява само определени неща. Ако не харесва тези определени неща, съответният човек бива заклеймяван с дежурните епитети – фашист, ксенофоб, расист, ретрограден консерватор, но работата не е само в това. Човекът, който открито заяви, че не е съгласен с някои порядки и устои на „демокрацията” , често бива натикан в затвора от „демократичната” власт”. Имаш право да изразиш свободно мнението си, само ако то съответства с наложената норма, и то по конкретни въпроси. Например можеш да оспорваш колкото си искаш дали е имало геноцид над арменците в Турция през първата четвърт на 20 век, но нямаш право да оспорваш дали е имало геноцид над евреите през Втората световна война – нека мислещият човек направи своите изводи. Мнозина учени и професори бяха вкарани в затвора, само защото си позволиха да разследват т.нар. Холокост и обявиха, че няма никакви реални доказателства. Или по отношение на сексуалността – никой няма да ти обърне внимание, ако се обявиш против нормалните бракове меду мъж и жена, но ако изразиш мнение, че не е нормално да има брак между двама мъже или жени, ще те изкарат по-черен от дявола. Свободата на личността и словото е фикция. Това е демокрацията днес! Поне в този вариант, който съвременната власт ни принуждава да приемем.

България не тръгна по верния път още след Освобождението, но до 44-та година политическата класа поне имаше съзнанието, че основен принцип в управлението трябва да е браненето на националния интерес и националното обединение на българите. Грешките са очевидни – властта бе оставена на монарси от небългарски произход, които бяха обладани от горделивост и стремеж за трупане на лична слава, а не от желание да осъществят идеалите на българската нация. В същото време се нароиха множество партии, коя от коя по-непотребна и некадърна. И все пак тогавашният елит имаше на първо място в програмата си националния интерес, докато след 44-та година у нас насила бе наложена чужда система, нямаща нищо общо с традициите и народопсихологията на българите. Бе наложена власт на интернационалната идеология, която разруши съзнанието за единност на българите и потъпка частната инициатива, движеща към прогрес обществото. Може да отбележим, че след 70-та година имаше някаква вълна на патриотизъм, която се долавя в управлението на страната, но тя бе неспособна да сплоти и засили нацията, защото самата идеология на властващата система бе отровна и задушевна за България. След 89-та година България остана в робството на система, която се ръководи от интернационална идеология, и която скрито и явно е против благоденствието на българската нация, материално и духовно. Комунисти и демократи – те изповядват интернационалната идеология, затова не се залъгвайте когато едните се преструват, че са срещу другите – те заедно са против национализма, и откровено казано против нацията.

Затова, ако ни запитат как трябва да се управлява България, какви сме ние, леви ли, десни ли, ще кажем : „ България трябва да се управлява от Родолюбива система, не комунистическа и не либерална, а ние не сме нито нито леви, нито десни, ние сме български националисти и се ръководим само от интересите на България. ”

И не се подлъгвайте пред лъжовните подмятания, че национализмът е изява на тесногръдие и старомодност – напротив! Национализмът/родолюбието е идеология, която няма нищо против други народи и етноси, стига те да не вредят на собствената нация, на българския род. Именно Европа на нациите създаде Европейската цивилизация, която постигна изключителни културни достижения във всички области, които и до днес са мерило и критерий за творците, и се наричат „класика” . Всичко това бе постигнато не заради рзмиването на културните особености, а именно чрез уникалността на всяка нация.

А има и друго – големите/демографски и икономически/ нации използват интернационалната идеология, за да претопят малките, и да ги поставят в своя услуга. Такова бе положението при социалистическата власт, когато бяхме в услуга на Съветския съюз, а днес сме поставени от продажният ни елит в услуга на Запада. Западняците непрестанно ни упрекват, че не сме развили достатъчно демокрацията и ни нареждат какво да правим, за да станем „по-демократични” . Например, в името на влизането ни в Европейския съюз, спряхме половината реактори на АЕЦ „ Козлодуй” , от които печелехме огромни финансови средства, а оттам и независимост. И защо ги спряхме тея реактори – именно защото ни даваха независимост, а западняците не одобряват подобно нещо, в техните планове тук е просто помийната яма на Европа, в каквато се превърнахме. Друг е въпросът кой контролира западняците.

Всички българи трябва най-накрая да прогледнат простата, но сякаш замъглена истина – комунизма и демокрацията не само са вредни за България, но са на път да ни ликвидират. Оттам идват и нападките срещу национализма – тъй като той е пречка пред завладяването на България и превръщането ни в слуги на чужденците.

Искаме ли България да се съживи и да има бъдеще за българите, да сме свободни и независими, то трябва да кажем твърдо „НЕ!” на комунизма и демокрацията. Осъзнаването на тази истина е въпрос на национално спасение.

Wednesday, January 31, 2018

Day of Honour - 10.02.2018


Elbsturm - Pfingsten '93 (1993)











Label: self released
Format: mp3@320 kbps
Size: 61 mb

01. Skinhead
02. Schenke ein
03. Zusammenhalt
04. Alles ist so dreckig
05. Deutsche Medien
06. United Skins
07. Schutzmann Klein
08. Keine Macht den Drogen
09. The Way of Life
10. Zu dumm um aus den Bus zu gucken

ИЗТЕГЛИ

Evil Skins - Une force, une cause, un combat (1992)












Artist: Evil Skins
Album: Une force, une cause, un combat
Label: Rock-O-Rama Records
Year: 1992
Genre: RAC
Country: France
Bitrate: mp3@320 kbps
Size: 85 mb
Scans: yes

01. Sieg Heil
02. Vivre pour Frapper
03. Le Poisseux
04. Luxembourg
05. Paris By Night
06. Doc, Bretteles et Porte-Jartelles
07. Bete et Mechant
08. Marcel ne Regrette Rien
09. Croire, Combattre et Obeпr
10. Un Amour Perdu

ИЗТЕГЛИ

Evil Skins - Repetes (1984)











Label: self released
Format: mp3@192 kbps
Size: 16 mb

01. Skinhead
02. On est tous ne pour crever
03. L'Enfer (4 Skins cover)
04. Docteur Skinhead
05. L'Enfer (encore)

Foierstoss - Gefallen als Helden 1995 / 2001











Label: Funny Sounds / Aze
Size: 103 mb

01. Intro
02. Foierstoss
03. Keine Macht den Drogen
04. Spass
05. Untergang
06. Gefallen als Helden
07. Odin ruft
08. Skinheads
09. Europameister
10. Die Wikinger
11. Badner Lied
12. Ian Stuart

ИЗТЕГЛИ

Friday, January 12, 2018

How to Have a Jewish New Year


Political correctness is just another name for jewish censorship


"Човешкият дух"

Колко често слушаме около нас, колко често сами казваме: „Духът ми е изтерзан”. „Духът ми тържествува”! Несъзнателно, без много размисъл, без сериозно вникване в съдържанието на тези думи, ние ги изричаме в известни моменти на живота си. И само едно подчертаваме с тях, че независимо от материята, независимо от нашето тленно тяло, има у нас нещо друго, отделно от материята, нещо, което не е в зависимост от законите на материята, чрез което именно ние се радваме, ликуваме или страдаме и се измъчваме. Това е човешкият дух, двигателят на нашите мъки, радости, мисли и желания; той е именно човешкото в човека. Този дух отличава човека от другите твари. Животното нито помни съзнателно какво е било вчера, нито размисля какво ще бъде утре, защото живее само чрез материалното си тяло, когато човекът помни вчерашното, размисля и често начертава утрешното и напълно разбира днешното.

Духът е безсмъртното начало в нас, частица от вечния извор на безсмъртния живот. Умира само тленното, умира само материята, изчезва само онова, което е под разрушаващите сили на природата. Онова пък, което живее в нас и ни движи, без да бъде в зависимост от материалните сили, то не се поддава на разрушение, то остава живо, вечно и тогава, когато изчезне материалното в нас.

Ако днес светът крачи с гигантски крачки към напредък, към съвършенство, всичко се дължи на безсмъртното начало в нас, на човешкия дух. Да вземем най-съвършените животни, да ги възпитаваме от малки с методите на човешкото възпитание, да ги възпитаваме не десет години, а векове, ние пак ще имаме животни, които никога не ще съградят къщи, не ще построят пътища, машини, железници и параходи. Но, да вземем най-дивите люде, да ги възпитаваме от малки, както днес културните народи се възпитават, след кратко време тия диви люде до известна степен ще мислят и действуват  с разума и силата на своите учители.

Кой върши това? – Човешкият дух, който възприема и действува, разсъждава и твори.

Днес ние използуваме духа си, както воденичарят използува водата във воденицата си. Той я отбива чрез вада от нейното корито, отправя я към колелото на воденицата си, тя с всичката си сила върти това колело и се изтича някъде зад воденицата. Воденичарят се интересува за водата, докато тя стигне колелото и го раздвижи, а след това къде отива, не го интересува и често я оставя да се разлива и губи по урви и камънаци. Така постъпваме и и ние с нашия дух. Ние го забравяме и не се грижим за него. В това отношение животът е най-добър учител. Той по-добре свидетелствува от всички пищни думи за нашето пренебрежение към духа. Чрез духа постигаме всичко, а отдаваме всичко на тялото и нищо на този дух. Творим чрез духа си, а живеем само чрез тялото и в това се крие нервността, сухотата и горчивината на нашия живот.

В своето пренебрежение към духа стигаме до там, че започваме да творим по инерция, без дух. Всъщност преставаме да творим и само произвеждаме механически. Произвеждаме само за тялото и забравяме за духа. Така постепенно убиваме духа, а с това и творческите възможности. И затова, след като завоювахме водата, земята и въздуха, след като оградихме живота си с великолепни постижения, ние нито сме весели, нито сме доволни и щастливи и целия си живот преминаваме в страх, в нервност, в жажда за материални блага, без да изпитваме някога пълна радост.

А колко доволно изживява дните си оня човек, който твори и живее чрез духа си! И как сигурно и безспорно прекрачва границите на величието и безсмъртието, когато влее своя  дух в духа на своята нация, което единствено дарява живот!