Saturday, December 2, 2017

Деен народностен идеализъм.

Дейният народностен идеализъм, като проява на човешки дух, можем да наблюдаваме през всички периоди на историята. Следователно той не е нещо ново. Новото е, съзнателното отношение към него, и поставянето му на ръководно начало в съзнанието на днешният човек.

Под деен народностен идеализъм, разбираме представа за постоянни промени към добро в живота на деден народ и съзнателен принос на личността към осъществяване на тия промени. Съществунането на това понятие винаги можем да открием в живота, делата и смърта на нашите предци, чиито имена са вписани в историческият летопис на даден народ. Дейният народностен идеализъм е бил качество на духа и е движел и ръководил всички народни дейности. Историята отдаваше заслуга на всяка личност, която бе успяла да внесе своя съзнателен принос към духовното и материално величие на своя народ. Това съществуваше до наши дни и отношението към дейния народностен идеализъм беше индивидуалистично. Материалното разбиране отхвърляше това, като се стремеше да премести тежеста не върху заслугите на личноста, а върху обективните условия при които дадена личност се е родила, живяла и творила. Днес, при новото мислене, понятието деен народностен идеализъм добива нов облик. То намира своята обусловност в съществуването на нацията, като био-историческа даденост.Следователно дейният народностен идеализъм не е само качество на лична духовност, а основен двигател на даден народ. Всяка осъзната личност става деен радетел на народността, а всяка народност има дейно отношение към живота, и делото на личността. Историята ни учи, че до сега, делото почти на никоя утвърдена чрез делото си личност не е добивала своевременна оценка и признание. Това е било винаги дълбока лична трагедия. Нещо повече, разцвета на такава личност е будел завист, вражда, омраза, и т.н и е трябвало да мине твърде много време, да дойдат други поколения с друго съзнание, та чак тогава личността да получи своето признание. Днешното отношение към личността и народноста и днешното разбиране за това, не позволяват подобно отношение. Личноста и народната общност съставляват вече съзнателно зависими една от друга функции и не би могло да се стигне нито до вътрешен мир, нито до цялостно и пълно творчество, ако продължаваме да вървим по старите пътища, които водеха винаги до борба между личности и общности.

Дейният народностен идеализъм трябва да се оцени в истинския му смисъл, да се намери съответното му място и да се постави в действие. Това понятие ще наложи съзнателна преоценка на средствата, целите и задачите на възпитанието, защото, като резултат от неговото въздействие върху развитието на даден народ, ще дойдат нова духовност, нови личностoви отношение и нова нравственост!

Friday, December 1, 2017

How the JEWS came up with the number "6 milions" to invent the Holocaust lie?


Why The Holocaust is a LIE


"Капитализмът"

Капитализмът не е предмет, а отношение към предметите. Нито фабриките, нито недвижимите имоти, нито железопътната мрежа, нито парите, нито акциите не са причини за нашите социални нужди, но са злоупотреба със собствения народ. Капитализмът е нищо друго освен злоупотреба с народния капитал и това определение въобще не е ограничено само в икономическата плоскост. Неговите сили въздействат върху всички сфери от обществения живот. Той е един принцип. Говорейки грубо - капитализмът е незаконно използване на народното имущество, а човекът провеждащ тази злоупотреба е капиталистът. Мината съществува, за да се добиват от нея въглища, а те служат за отопление и осветление. Фабриките, домовете, земята, парите и акциите са призвани да бъдат в служба на народа, а не да го поробват. Притежаването на тези вещи е не толкова право, колкото задължение. Собствеността означава отговорност и то не пред собствения портфейл, а пред народа и общото благо. Мините съществуват заради производството, както и производството съществува заради народа. Парите не са изобретили хората, а хората са изобретили парите, които в началото имали отредено съвсем не толкова върховно положение, както сега. Ако злоупотребявам с икономическите блага, заедно с това мъча и терзая народа си, следователно не съм способен да ги управлявам. Тогава преиначавам смисъла на живота и се превръщам в капиталист. Ако например злоупотребявам с културното ни достояние, използвам религията за икономически или политически цели, тогава съм неспособен разпределител на поверените ми блага. В един момент капитализмът приема невъзможни форми, в които личните цели, на които служи противоречат на интересите на народа. И тогава той започва да служи на вещите, а не на хората. А парите се превръщат в ос, около която се върти всичко. Социализмът е противоположен на това. Социалистическият мироглед започва с народа, а чак след това обръща внимание на вещите. Вещите са подчинени на народа, социалистът слага народа си над всичко, а вещите са само средства по пътя към целта. Ако приемаме тези принципи по отношение на икономическия живот, ще получим следната картина: В капиталистическата система, народа обслужва производството, а то на свой ред се намира в зависимост от властта на парите. Фантомът на парите празнува над същността на нацията.

В социалистическата система парите обслужват производството, а производството обслужва народа. Фантомът на парите се подчинява на кръвно-органическата общност на народа. Държавата има единствено регулираща роля в цялата тази система. Тя разрешава вечния спор между капитала и деятелността на неговият характер, разрушаваща народа. Тя е арбитър между тях и взима властта в свои ръце, когато народът попада в опасност. Само там се намират правилните за него решения. Ако в икономическата борба държавата заеме позиция срещу народа - тогава можем да кажем, че тази държава е капиталистическа. Ако обаче тя работи справедливо, то тя е социалистическа. Тези принципи звучат много леко и прозрачно на теория, но са трудни и сложни в политическата практика. Там те се превръщат в хиляди свързани помеджу си въпроси, неспобони да бъдат преведени и разнищени така просто. Тези проблеми не са разрешими от народа, който е поробен и физически и ментално. Днес по света става точно това.. Въпреки това на дневен ред въобще не стои въпроса за предимствата на социализма. Ние сме задължени да работим за нашите угнетители, да не мислим за свободата си, да пазим пълно мълчание за това, че сме роби и да скланяме глави пред тази дяволска система. Резултатът от глупостта ни и тази на нашите бащи е днешната антидържава.. Социална демокрация на думи и плантация на световния капитал на практика. Изправяйки се против него ние взимаме в ръце оръжие. Тъй като ние сме социалисти и искаме парите да служат на народа ни, то въставаме против това положение, заклеваме се да съкрушим тази непълноценна система, от чиито отломки ще се възроди нашата социалистическа национална държава! «Der Angriff», 15 юли 1929 година

Tuesday, November 28, 2017

Мултикултурализмът обяснен: Подриване на държавата чрез чуждестранна имиграция в 25 годишен период!


Freedom for Serbian general Ratko Mladić!


Obłęd Wierzę w Polskę



Tekst piosenki:

Od stuleci na tej ziemi wolę życia zatruł chwast
Odciął naród od korzeni, jak pasożyt wyssał do cna
Łzami zaszedł oka błękit, czystość duszy przykrył bród
Ginie w hańbie niepamięci niegdyś silny, mężny lud
Niegdyś silny, mężny lud!

Ref.:
A ja wierzę w to, że zawsze
Będzie słychać polski głos
Rozpalony ogień w nas
Będzie płonął wiele lat! x2

W ciemnym grobie gniją zwłoki tego, co dziś zwą polskością
Głupcy szczycą się tym smrodem, myląc fikcję z codziennością
System wściekle pluje w oczy tym, co nie chcą poddać się
Dla opornych mają sądy, lecz nie powstrzymają mnie
Lecz nie powstrzymają mnie!

Ref.

Dzisiaj gdy sam jestem ojcem i poznałem życia sens
Chcę przekazać moim dzieciom to, co najważniejsze jest
Prawdę i honor, miłość do swej ziemi
Silną wiarę i nadzieję, aby mogły godnie żyć
Z podniesioną głową iść!

Ref.

NS Revolution!


Antifa are the footsoldiers of the system


Transgender is thanking the JEWS !


The Bolshevik Revolution was a Jewish Revolution!


Tuesday, November 21, 2017

За надиндивидуалнят национализъм, като бъдещ светоглед на българина.

Индивидуализмът на 18 и 19 в. не се изрази само идейно, а разрастна и в стопанско отношение. Разцветът на капитализма и стопанският либерализъм изобщо се основават на индивидуализма. От тази гледна точка е правилно да се казва, вместо капитализъм, индивидуален капитализъм. Защото средствата на производство са неограничена собственост на индивидуални лица. Свободата на тези лица да увеличават и използват средствата за производство, да боравят неограничено с произведенията на тези средства и да определят по своя воля отношенията си с хората водеше отначало към успех. Защото страните, в които се развиваше индивидуалният капитализъм, приличаха на незасадени градински места, в които имаше място и временна полза дори от безразборното засаждане от страна на неограничавани личности. Но скоро гъстотата на произволно засадените предприятия доведе до бъркотия, неправда, произвол и безпътие.

И тогава като негова реакция се появи марксизмът. Но тъй като марксизмът пренебрегна биологията и следваше свои предпоставени цели, той пропусна да схване най-тежкото обвинение, което трябва да се отправи към индивидуалния капитализъм. Марксизмът пропусна да изтъкне, че индивидуалният капитализъм унищожава расовата жизнеспособност на хората по пътя на обратния подбор. Маркс дори е долавял силата на наследствената общност и споменава накратко, че социалната революция е идентична масова промяна на хората, но тъй като целите му са били други, в последствие не взима предвид тази истина. Кауцки я долавя и затова казва, че „хората не биха произвеждали, ако нямаха нуждата и стремежа да притежават“, но дори и неговите марксисти, вместо да вземат предвид новите постижения на науката, се вкопчиха в стари построения като слепци у тояга.

И сега трябва да се установят от опит, че планът им в СССР пропада тъкмо поради недовиждането на природата на хората. Провалянето на марксизма произлиза от обстоятелството, че той не може да се осъществи с тези хора, които сега живеят на земята и по нашия свят. Но, създаден от злоба и мъст, той и до днес проповядва, че трябва да се изчака докато капитализмът онещасти човечеството, та след това той да го спаси. Там обаче, дето е властен, марксизмът проваля жизнеспособността на хората и ги храни с надежда, че тази жертва щяла да се ползва от идните поколения. Марксизмът като учение е едностранчив, а на практика е убийствен за човечеството от гледна точка на нацията.

От нейно гледище индивидуалният капитализъм, а също и марксизмът, водят до дегенерация на човечеството, защото причинява обратен подбор. Но тъй като основният въпрос на досегашните политически борби беше „капитализъм или марксизъм“, то отричането на двете форми поражда въпросът:

Тогава накъде?

От идеята за нация произхожда светоглед като надиндивидуална наследствена расова общност. Тя е вечната носителка на ценности и изходна маса за нови човешки възможности. Запазването на нейната жизнеспособност и насочването и в пътища, които водят до постоянно усъвършенстване, обуславят националното културно творчество, а заедно с него и общочовешкия напредък. И тъкмо затова национализмът се бори тъй неотразимо за разрешението на социалния въпрос. Защото установяването на социална правда е първото условие за запазването на общата жизнеспособност на нацията. Който истински обича нацията си, той не желае тя да пропадне от глад, недояждане и неправди. Той желае от всички най-много тя да крепне духовно, физически и количествено. Затова социалният въпрос е чисто национален въпрос.

Главните упадъчни процеси на всяка съвременна културна нация са:

1. Обратна селекци, т.е. постепенното намаление на ценния човешки материал и силното увеличение на хората с малоценно наследствени заложби.

2. Недостатъчния общ прираст на нацията.

Тук няма да бъдат изложени причините и обясненията на тези два упадъчни процеса, но е нужно да се изтъкне само, те те лежат главно на социална площ. Човекът се е развивал през хилядолетията чрез биологическия подбор и то в съответствие на естествения ред на живота, а не с оглед на съвременната социална обстановка.

За това националния светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това, разбира се и на целокупното законодателство. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата практика, нито практиката на социалдемокрацията, който разплува хората, нито болшевизма, който се стреми да убие индивидуалността на хората и нацията и като се опитва да ги впрегне в своята измислена противоестествена система, води към бърз упадък.

Национализмът взема предвид естествените особености на личността. Той я псази, цени я и търси да и даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представя. Ето защо на стопанското поприще, той цени личния почин в производството, но като съчетава цялостно и контролира планомерно самото производство, той налага справедливо разпределение и консумиране на произведенията. За него е меродавно онова цялостно съчетание на стопанския стремеж, което дава най-добри условия за жизнеността на нацията и което осигурява най-добре съхранителната и съпротивителната сила.

От това становище произлизат и необикновените и невиждани грижи от страна на национализма, за селското стопанство и селското население, които той смята за източник и основа на националния живот. От друга страна, той полага възпитанието, образованието и културното ръководство на нацията въз основа на нейната самобитност.

Национализмът цени справедливо личността и тъй като вярва в духовното начало на живота, той не е диктаторски като индивидуалния капитализъм и като марксизма, а води преди всичко идейна борба.

Monday, October 9, 2017

Национализъм, религия и църква

В наше време отношението не само към църквата, но и към религията се намира под знака на безразличието, ако не и на пълното отрицание. Самата съвременна държава е безразлична към църквата и религията: те са въпроси на съвестта на отделния индивид и не засягат държавата. Това безразличие често се свежда до прикрито отрицание. Добрите отношения между държава и църква, каквито и доколкото се срещат и днес, се дължат винаги на политически сметки, преходни по своето естество. Затова, в крайна сметка, отношението на държавата към църквата се определя от господрастващите в държавата идеологии. А господарстващите в сегашната ни държава ни либерално-демократични и марскистки идеологии имат напълно отрицателно отношение към църквата и религията. За тях религията е опиум на народа, който благодарение на нея се държи в невежество, далеч от науката и в подчинение на господарстващите класи. Църквата пък е, според тях, организация за подържане на това невежество и използването му. Към това отрицателно отношение по необходимост водят рационализмът и индивидуализмът, които са основите, както на либерално-демократическите и марксическите идеологии, така и на научния позитивизъм.

Рационализмът е, въпреки всичко, вяра: вярата, че човек е човек само по своя разум, а разумът е единственото средство за познание и единственият път към истината. Че само интелектът и разумът трябва да ръководят човека в отношенията му към света, че разумът единствено ражда прогрес. През призмата на рационализма цялостната действителност се превръща в атомистична механика, човекът се механизира и се превръващ в обществен атом в своите обществени и духовни прояви. Превръща се в индивид откъснат от семейното, обществено и национално единство.

Заради същността си, рационализмът не може да разбере, да признае и да се примири с религията. Той иска тя да отстъпи пред светлината на разума, да се превърне във философия, а най-добре и съвсем да изчезне, като остъпи мястото си на науката. Затова човекът на западната рационална култура може да запази религията си само с цената на раздвояването си, като познаващо и вярващо същество. Но така откупена религията нямаше вече почва в действителността, тя се гонеше от този свят, какъвто ни е даден или какъвто е сам за себе си, един напълно въображаем и вече друг свят.

Истинското си място в живота и съдбата на човека, религията може да получи само извън рационализма и индивидуализма, само при тяхното отричане.

Религиозността е дълбоко заложена в основите на човешкия дух. Вярата, упованието и саможертвата идват от едни и същи дълбочини. Вярата идва от божествената искра в човешкия дух, от съпричастието му в първопричината, в творческото начало, в Бога. Вярата насочена към света е творческото начало на човешкия дух. Всяко творчество е пробив в механиката и логиката. Да твориш, значи да вярваш. Вярата насочена към Бог е религия, израз на отношението на личността и нацията към Бога, на съпричастието в него и на зависимостта на личното и националното битие от него. За това религиозното чувство в основата си е от същия род, от който е и националното чувство. И в двата случая на лице е чувството за личното отношение към едно надлично битие, за съпричастието в него и за зависимостта от него. Религиознотно чувство е личностно отношение към абсолютоното битие и в този смисъл се явява предпоставка и основа на националното чувство.

Реалистичен, признаващ личността и надличните средства, национализмът не може да не схване религиозното отношение, като едно от основните отношения на нацията. Това не значи, че религията трябва да оформи новата култура и новата общественост; тя обаче, трябва да бъде климата за оформянето им. Тя трябва да прониква в личността, културата, обществеността, да ги преобразява, да ги прави по-радостни, по-слънчеви, по-чисти и по-близки до Бога.

Религиозното отношение на нацията трябва да изразява нейната същност, да съответства на основните и стремежи и да ги осмисля религиозно. Основният стремеж на българската нация към социална правда може да бъде религиозно осмислен само в християнството. Самото християнство е религиозно осмислен стремеж към социална правда. Между християнството и национализмът няма и не може да има противоречие. Откъсването от света за спасението на собствената душа не е християнско. Човечеството се спасява чрез жертвата на Христа. Човек се спасява чрез жертвата за другите. Личното усъвършенстване, което изисква християнството, е възможно само в служба на социалната правда и на нацията. Християнството не изисква отчуждение от света, а подчиняване на надличните единства, на надличното битие. Истинският живот не е в индивидуалния живот на личността, а в живота и в надличните средства, в надличното битие и в най-висока степен – в абсолютното битие. Християнството подчертава идеята за човека, без да отрича идеята за нацията. То признава държавата и иска да и се отдава нейното. Идеята за интернационаната общност е чужда за християнството. То иска да бъде проповядвано не на човеци, а на народи и езици. То зачита народите и езиците и ги обединява не в човечеството, а в Бога.
Християнството има история и остава исторически обусловено в нея. За това, отначало проповядвано само на евреите, то можеше да каже, че не е добре кучетата да ядат хляба на децата. Чужо на еврейския дух и невъзприето от него, то намери почва сред другите народи на Римската империя. Възникнало и израстнало в границите на Римската империя в епохата, когато се създаваше имперското и национално единство, християнството по необходимост разви имперска насока, портив „локалния патриотизъм”. Тази негова имперска и национална насока го наложи по време на възникването им чрез обединяване на племената на новите нации, образувани на мястото на римската империя и по нейните граници. Религиозното отношение на затвърдените нации намери организан израз в националните църкви. Националната църква не противоречи на вселенския принцип на християнството. Вселенската църква не е организация, а идея. Само римо-католичеството схващ вселенския принцип, като организационен принцип на едно реално единство. Но националните църкви се образуваха все пак и в римо-католическия свят, било то вътре в него, като галиканската църква, било отделяйки се от него, като англиканската църква.

Националната църква е условие за национална солидарност. Идеята за необходимостта от национална църква, като елемент на национална организация и условие на национална солидарност, без която нацията и държавата не могат да пребъдат, е съществувала винаги в християнския Изток. Нашата история дава, ако не първия, във всеки случай най-яркия пример. Известна е борбата за национална църква на кхан Борси, воден от мисълта, че без национална църква, националната солидарност и държавата не могат да се считат за затвърдени. Историята оправда това. В българската църква нацията ни се осъзна. През византийско и турско робство църквата ни остана единствената организация на националното обединение. От манастирската килия на един монах събрал в себе си духа на българската църква, излезе искрата на националното ни възраждане. Пак в борбите за българска църква, българската нация се осъзна и се подготви за политическото си освобождение. Българската църква бе стража на общобългарския идеал след Берлинския договор. И днес единствената организационна връзка между отечеството ни и българите в Америка остава българската църква.

Църквата е национална уредба, национална организация. Израз на религиозното и политическото отношение на нацията, съответно, църква и държавата имат обща основа и не могат да бъдат в противоречие, щом бъдат правилно разграничени. Църква и държава трябва да зачитат сферите на дейността си. Те трябва да съгласуват дейността си, с оглед на едно по-пълно осъществяване на основните стремежи на нацията за социална правда и национална мощ. Църквата, като организация и общественост трябва да се подчинява на държавата, която е отговорнаа организация за осъществяване на основните стремежи на нацията. Държавата, от своя страна, трябва да се подчинява на църквата по отношение на религиозните и догматически въпроси. Това е отношението между църква и държава, което винаги е съществувало в християнския Изток. Опитите в ново време православната църква да се политизира, да обоснове своята независимост и надмощие по отношение на държавата, са западно влияние, римо-католически уклон от традициите на източната църква.

Защитата на църквата срещу враговете и трябва да се води и с политическите средства на държавата. За настъплението си, обаче, църквата трябва да разчита само на себе си и на своята пропаганда. Съществуването на национална църква определя положението на другите вероизповедания, които не могат да бъдат национална уредба. Това в никакъв случай не означава и не трябва да води до преследването им със средствата на държавата.

Националният характер на българската църква изисква да не се създават непреодолими прегради между българи. Недопустимо е, православният грък, руснак, румънец и рп., да ни бъде по-близък от православния или иноверния българин. В името на религиозното единство не бив а да се руши националното единство. Пълното обхващане на българската нация в българската държава трябва да бъде наш идеал.

Александър Белев

Трите стопански системи – капитализъм, комунизъм и национал-социализъм

Така съм схванал аз трите стопански и социални системи: капитализма, комунизма и национал-социализма. Някой може да ме упрекне, че не съм обективен, за обективност не претендирам. Аз имам своите политически и идейни убеждения, за да не мога да бъде обективен, както това разбират ония, които искат да бъдат само безразлични зрители на съдбоносните световни събития.

Аз искам да бъда убедителен.

Тия три системи днес си оспорват правото на съществуване. В страшни кървави борби, в неописуеми мъки се ражда новият обществен ред, ражда се Нова Европа, новия свят, новия гражданин. Каквито и да са отношенията между тях – между трите системи – колкото и да са враждебни, те все пак неусетно си влияят и един вид се оплодяват. Така е винаги в живота.

Новият строй ще има тепърва да се усъвършенства, за да няма дело, сътворено от човек, което да не е съвършено. Във всеки случай новият строй ще бъде социалистически, в широкия смисъл на това понятие. В него всеки народ ще има своя дълг, ала в неговото изграждане ще участват новите, младите поколения, ония, които днес са по бойните фронтове, тия които растат и ония, които тепърва ще се родят.

проф. Александър Цанков

Изтеглете книгата в .pdf формат


Saturday, September 30, 2017

The Jew is the plastic demon of decay! - By Joseph Goebbels


WHY DO WE OPPOSE THE JEWS? - BY JOSEPH GOEBBELS


Нация и политика

„Нация и политика” (НП) е политически кръг, образуван от представители на третото поколение*, сред които най-активни в края на 1934 г. са д-р Никола Минков и д-р Стефан Клечков. Получава названието си по едноименното списание (февруари 1935 – декември 1940 г.). Той е типичен пример за интелектуален кръг разработващ основни положения от представите за бъдещото общество. Съставът му е много ограничен – численият състав на самия кръг би могъл да бъде сведен до 30-40 души, главно юристи и икономисти. Същевременно характерът на материалите, поместени в списанието, както и добре отразената обратна връзка показват, че НП има своето влияние.

Политическият кръг претендира да изразява мнението на младите. Провъзгласява Възраждането за неотменим първообраз и идеал на третото поколение. Обявява се за „народнически национализъм”, постигане на обществено единство, изглаждане на социалните конфликти. Пледира за подкрепата на селото и поощтряване на инциативите в тази насока. Отделя голямо внимание на въшната политика.  Практически кръгът освен печатната си изява няма друга публична дейност. Списанието разглежда широко идейни теми, актуални въпроси от дневния ред на авторитарния режим и авторитарно ориентираната млада интелигенция, външнополитически теми. НП е ориентирана антикомунистически и противолиберално, но оформя линия на изнасяне на решения и проблеми, вместо да се обръща към миналото или да отправя нападки срещу политическите си противници. През цялото си съществуване кръгът заема позиция на страничен наблюдател към действията на режима. Има сериозни податки, че и от двете страни в отделни моменти са правени опити за сближение и сътрудничество. В 1940 г. с влизането на Никола Минков в парламента и приобщаването му към СБНЛ кръгът губи безспорния си лидер. Стефан Клечков става пък първият главен водач на ОБМ „Бранник”. Авторитаристи по нагласа, представители на „Нация и политика” имат определени различия с авторитарния режим по основни положения, като характера на обществената опора на режима, начина на създаване на общонационална младежка организация, борбата със спекулата. До края на съществуването на 24 ОНС Н. Минков запазва положение, което може да се определи като движещо се между коректив и своеобразна опозиция.

Основни лидери: д-р Никола Минков, д-р Стефан Клечков.

Значението на НП е в оформянето на определен психологически климат, благоприятстващ авторитарния режим, в косвеното участие при изработване на авторитарната идеология, както и като трибуна на политическата мисъл на един определен сегмент от третото поколение.

Третото поколение* – има се превдид третото поколение българи след Освобожението.

източник – „Социално наляво, национализмът напред„, Николай Поппетров, 2009 г.

Friday, September 29, 2017

Истината: Бойко Борисов - Тайният проект на комунистите!

Бойко Борисов има какво да крие в миналото си, не само за контактите и съдружията с престъпния контингент. Той действително е свързан с живковистки среди и с клана Живкови, и извън ролята си на бодигард. Борисов сам си създава легенда за репресиран от бившата власт. Многократно говори за своя „убит от комунистите” дядо. Но има основания да се каже, че Борисов е бил привилегирован при тогавашната комунистическа власт. Версията на самия Борисов, че заради дядо му не му разрешили да кандидатства в друг факултет на тогавашната школа на МВР (сега полицейска академия), освен в пожарникарския, е несериозна. Той разказва, че едва не се разплакал, като научил от баща си, че това е причината да не може да кандидаства в мечтания престижен факултет на Държавна сигурност. Много по-вероятно е да е кандидатствал да наследи професията на баща си - пожарникар. Обичайно за много семейства.

На 20 години член на БКП

И въпреки че дядо му на Борисов бил враг на народа, той отива в казармата в Школата за запасни офицери в Плевен. Там изобщо не не са приемали внуци на врагове на народа, а основно синове и внуци на номенклатурата, на по-известни личности, на активни борци против фашизма и капитализма, и на по-висши офицери от армията и милицията.

След това внукът на враг на народа е приет за член на БКП, което също е противоречие. Със сигурност на 21 години Борисов вече е бил член на БКП. Той е приет още в първи курс в школата на МВР в Симеоново или може би още в казармата. За това свидетелстват хора, които са виждали попълнените от него документи, когато се записвал за курс по карате. Изобщо не е вярно, че в школата на МВР в Симеоново всички студенти са били приемани за членове на БКП, каквато версия се опитва да представи Борисов. Още по-малко да те приемат в БКП в първи курс е абсурд. Само най-големите натегачи и доверени на партийното ръководство студенти са приемани за членове на БКП още в първи курс или в казармата.
Борисов просто е бил „наше момче”.

Вече като кмет на София през октомври 2008 г. Борисов открито разказа пред Нова телевизия, че в периода 1985-1989 г. по време на Възродителния процес, Висшият институт на МВР го е изпратил в Дулово, за да се грижи за опазването на реда и реколтата там. Дори е бил командир на някаква част. Споменава за това и по-късно, в други интервюта. Няма как обикновен млад студент-пожарникар да бъде пратен да командва хора в тези райони. Тогава МВР е впрегнало целия си ресурс от спецчасти, биячи и каратисти като Борисов, да овладее положението в тези райони. Сред мобилизираните е бил и Борисов, но той е бил и доверен човек, командир, а не просто бияч. И е бил убеден комунист дори след като идва 10 ноември. Сам се шегува по-късно пред познати как на него, комуниста, му се паднало да пази царя.

Напуска МВР 1992 г. като член на БСП, лъже за дядо си

Можем ли да заличим безличието?

Става въпрос затова, че трябва да спрем да живеем в лъжа. Лъжем се, че в тази форма сме народ, лъжем се, че отиваме нанякъде, лъжем се в смешни псевдоидеали, лъжем се, че с досегашното си мислене може да очакваме по-добра година и по-добър живот. Защо безличие – защото България като явление и българите като народ вече много години нямат лице, нямат ясна позиция за нищо, нямат истина за миналото си, нито вяра в бъдещето. Безлика маса – нека всеки си зададе въпроса кой съм аз, част ли съм от нещо, това нещо какво минало има и какво бъдеще, а какво трябва да има...

Ходът на времето твори история, историята се пише от личности, личностите се раждат от народа, народа би следвало да има ясно съзнание какво е сам по себе си и накъде е нужно да върви. Когато народът няма облик, няма самосъзнание, няма представа накъде е насочен историческия му ход, се раждат твърде много безлики индивиди и съответно историята е безлика, а времето... Времето изглежда толкова жалко, колкото вероятно никога не е било.

Времето е в нас и ние сме във времето, то нас изменя и ние го изменяме... Потребно е по-често да се цитира тази мисъл на Васил Левски. Понеже сега масово чуваме отвсякъде „ такива времена настанаха...” . Не само времето ни изменя, а и ние го изменяме, това сякаш е забравено.

Когато масата е безлика и времето е безлико. Масата няма морал – времето било неморално, масата се интересува само от пари – времената били материалистични, масата не държи на България, България била зле...

Това, което представлява днес България, като държава и болшинството хора, е огромна лъжа, безличие и откровен идиотизъм. Говоря за времето на „прехода” , понеже то ми е познато от съзнателния живот, но отбирам, че лъжата е започнала много преди това, сега е само скапаната кулминация.

Хората не знаят кои са и в каква насока трябва поне да се опитват да изменят времето. Властва простотия и неверие, а най-профанните и най-безверните минават за еталон. Други думи на В. Кунчев ми изникват – „станахме за срамотия и от циганите...” . Сега срамът е пълен, циганията се е разпростряла навсякъде, включително и сред част от тези, които се оплакват от нея. Стигаме до този срам също заради загубата на идентичност и на българско светоусещане, дори циганите не се отказват толкова лесно от корените си, ако и да са долни и презрени.

От време на време има протести заради икономическата криза. Обаче трябва да е ясно – за да искаш по-добър живот, трябва да знаеш кой си и накъде отиваш. Ако всичко се свежда до финансовото задоволяване – това е безлик протест, който не може да пребори причините за всеобщото затъване, а се цели само в някакви дребни последствия...

Изприщвам се вече като чуя „дано дойдат по-добри управници”, примерно ... Ще дойдат от на бабината ви. По-добри управници ще дойдат когато ние станем по-добри управници първо на себе си и оттам на народа и времето.

Настоящето е една абсурдна фикция, тъй като народ и държава в момента са затънали в блатото на безличието. Смешни идеали и самоидентификации, свързани с партии, футболни отбори, гурбетчийски ансамбли, сериали, олелии и т.н.

В момента се намираме в спиралата на историческото безличие, а за да излезем от нея са нужни някои елементарни неща – лъжата да се смени с истина, бездействието да се смени с действие и др.

Thursday, September 28, 2017

Бранникъ - Скинхед Бранник (Live)

Dringend weiterverbreiten!

Das Nürnberger Wahlamt(!) bestätigt amtlich und schriftlich (siehe Anhang),
daß zur Teilnahme an der Bundestagswahl 2017

- keine Staatsangehörigkeit der Bundesrepublik Deutschland nötig ist

- daß es nicht nötig ist, seine Identität mit einem Ausweisdokument
   der BRD nachweisen zu können

- daß nicht einmal die Wahlbenachrichtigung
   im Wahllokal vorgelegt werden muß

- daß es zur Wahlteilnahme genügt, in der BRD mit Wohnsitz gemeldet zu sein

Also alles Dinge, welche für unterdessen Abermillionen von "Migranten", Asylanten etc. die Aufhebung des nach bisherigem Recht und Gesetz für sie geltenden Ausschlusses von der Bundestagswahl bedeuten!

Zur Erläuterung:

Das Wahlamt Nürnberg hatte mir ungesetzlicherweise eine Wahlbenachrichtigung zur Bundestagswahl 2017 geschickt. Da ich zu dem Zeitpunkt noch davon ausging, daß für die Bundestagswahl 2017 die üblichen Regelungen nach Recht und Gesetz gelten und ich dem zu erwartenden massiven Wahlbetrug nicht durch unberechtigte Teilnahme an der Bundestagswahl Vorschub leisten wollte, sandte ich die Wahlbenachrichtigung ans Wahlamt zurück. Verbunden mit dem Hinweis, daß ich nicht wahlberechtigt bin, da ich KEIN Staatsangehöriger der Bundesrepublik Deutschland bin und dementsprechend auch keinen Personalausweis der BRD besitze. (Dessen Mitführen im Wahllokal in der Wahlbenachrichtigung noch als Bedingung genannt wurde; was aber jetzt, offensichtlich im Zuge des geplanten Wahlbetrugs, durch das gegenständliche wahlamtliche Schreiben belegt aufgehoben ist.) Vielmehr hatte ich, der ich niemals eine Staatsangehörigkeit der Bundesrepublik Deutschland hatte und auch niemals haben will, als Nichtstaatsangehöriger der BRD unbescholten im Ausland gelebt, bis mich Nürnberger Schwerst-Justizverbrecher (die dafür - und das ist ein Skandal! - unfaßbarerweise noch immer nicht strafrechtlich und noch nicht einmal dienstrechtlich belangt wurden) gewaltsam und menschenräuberisch von dort kidnappen ließen, und zwar OHNE AUSWEISDOKUMENTE und mithin ohne Feststellung meiner Identität durch solche, und mich illegal dort außer Landes brachten und ebenso illegal OHNE AUSWEISDOKUMENTE in die BRD verbrachten. Dorthin, wohin ich von mir aus NIEMALS gegangen wäre und wo ich jetzt ohne Ausweisdokumente zum illegalen Aufenthalt gezwungen UNFREIWILLIG festsitze und nicht mehr weg kann.

Wenn es im Schreiben des Wahlamts Nürnberg vom 15. September 2017 also heißt, eine Überprüfung durch das Wahlamt habe ergeben, daß bei mir die Voraussetzungen zur Wahlteilnahme gegeben sind, so zeigt das die ungeheuerliche kriminelle Energie der wahlamtlichen Wahlbetrüger. Denn wie wollte man eine solche Überprüfung durchführen, wenn man nicht einmal weiß, wen man OHNE AUSWEISDOKUMENTE und ohne Feststellung seiner Identität durch solche wirklich aus dem Ausland geholt hat? (Den im Europäischen Haftbefehl Bezeichneten jedenfalls NICHT!) Und hätte eine Überprüfung stattgefunden, so hätte diese nur ergeben können, daß NICHTS vorliegt, absolut NICHTS - kein Ausweisdokument, kein Staatsangehörigkeitsnachweis, keine Geburtsurkunde, nichts dergleichen - worin für mich eine Staatsangehörigkeit "deutsch" oder gar eine solche der Bundesrepublik Deutschland festgelegt wäre. Insbesondere hat man KEIN RECHT, mich - und schon gleich gar nicht als ohne Feststellung der Identität durch Ausweisdokumente illegal und gewaltsam aus dem Ausland Geholten - wie einen unmündigen Leibeigenen gegen meinen Willen mit einer Staatsangehörigkeit zu belegen und zu beschlagnahmen, die ich NICHT HABE und die ich auch NICHT HABEN WILL!

Allerdings hätte ich es nicht für möglich gehalten, daß man unterdessen so unverfroren und voll blanker Verachtung für Recht und Gesetz ist, die Absicht zum massiven Wahlbetrug ganz offen und sogar wahlamtlich schriftlich zu bestätigen! Was soll man davon halten, wenn das Wahlamt Nürnberg im Wissen darum, daß ich kein Staatsangehöriger der BRD bin und daß ich kein Ausweisdokument zum Nachweis meiner Identität besitze, mich trotzdem für wahlberechtigt erklärt; wenn also wahlamtlich bestätigt wird, daß zur Wahlteilnahme an der Bundestagswahl 2017 keine Staatsangehörigkeit der Bundesrepublik Deutschland nötig ist; daß man sich nicht durch einen Personalausweis der BRD ausweisen können muß; daß es noch nicht einmal nötig ist, die Wahlbenachrichtigung ins Wahllokal mitzubringen - wenn aber genau diese Bedingungen kurze Zeit vorher noch in der Wahlbenachrichtigung genannt wurden? Somit liegt es ab sofort im Ermessen der (von der Politik entsprechend instruierten) Wahlämter, wen diese - ohne daß dieser einen Identitätsnachweis braucht - für wahlberechtigt erklären!

Es wurde also, ganz kurzfristig und putschartig, das abgeschafft, was bislang eine Wahlteilnahme der unterdessen in ihren Massen wahlentscheidenden Abermillionen von "Migranten", Asylanten etc. verhinderte.

(Probieren Sie es aus: Gehen sie am Wahltag als Deutscher ins Wahllokal, sagen Sie, daß Sie keine Wahlbenachrichtigung vorzuweisen hätten und sich auch nicht durch einen Personalauweis ausweisen können - ob man Sie wählen läßt. Ich bezweifle das stark. Aber das Wahlamt Nürnberg hat jetzt - sicher mit Blick auf die "Migranten" und Asylanten in der BRD - schriftlich bestätigt, daß kein Personalausweis und keine Wahlbenachrichtigung zur Wahlteilnahme nötig sind!)

Gälte in der BRD noch Recht und Gesetz, müßte der oder die für das Schreiben des Nürnberger Wahlamts Verantwortliche (daß dort nur "Schäfer" steht, ohne Vorname oder wenigstens Herr oder Frau, zeigt die inzwischen alles durchziehende falschspielerische Verderbtheit des Regimes in der BRD) bei Streichung der Bezugs- und Pensionsansprüche sofort aus dem Amt entfernt werden; ebenso der diese Person deckende und womöglich, davon gehe ich aus, beauftragt habende Wahlamtsleiter.

Ich werde die AfD über die Sache benachrichtigen, für eine eventuelle Anfechtung der Bundestagswahl wegen ganz offen gegen Recht und Gesetz gerichteten Wahlbetrugs. Ebenso geht eine Benachrichtigung an den Bundeswahlleiter und erstatte ich Strafanzeige insbesondere beim Generalbundesanwalt, da es sich beim unerträglichen, Recht und Gesetz mit erheblicher krimineller Energie mißachtenden Inhalt des Schreibens vom Wahlamt Nürnberg um einen direkten Angriff auf die rechtsstaatliche Ordnung als solche handelt.


Gerhard Ittner
Nürnberg, den 21. September 2017

Monday, September 25, 2017

Бий чифутите - руски марш

А.Харчиков

Песен-притча из историята на далечната 1905 година

Като облак тълпа през Одеса върви,
най-отпред свещеник-месия.
"Бий, бий жидовете
и спасявай Русия!"

И в Киев - траурно кръстно шествие,
върви Черната сотня.
"Бий чифутите,
бий чифутите и спасявай Русия!"

"Чуваш ли Ванка - пият християнска кръв,
колко деца вече изгубихме!"
Бий краставите
и спасявай Русия!
...
Архангел Михаил ни води,
армия от хиляди гърла вика:
"Убий жидовете - спаси Русия!"


Истински героизъм

Националсоциализмът не страда от липса на герои.Техните завети, постижения и над всичко техните саможертви ни служат за пример, задължение и източник на енергия. Моето поколение, първото “ следвоенно поколение “ имаше шанса лично да се среща с много от тези герои. Спомням си визитата при прочутия полковник  Ханс-Улрих Рудел в дома му в Куфщайн, Тирол през 1970. Велика чест. Има много други другари, които са имали по-голямо влияние върху мен. Първо, аз прекарвах повече време с тях отколкото с полковника и второ, те бяха просто “ нормални хора “, въпреки че бяха направили много повече от “ нормалното “. Старите другари от СА Валтер Лутерман и Карл-Фердинанд Шварц, женената двойка Мюлер от поколението на Хитлеровата младеж, Тиз Кристоферсен, бойците от следвоенното поколение, като Михаел Кюнен, Готфрид Кюсел, Михаел Щорм и много други, които са неназовани поради причини за сигурност. Някои от тези другари и техните животи са ми правили особенно силно впечатление.

1 9 4 5 г. Войната е свършила. Всичко е загубено. Животът е безмислен. Един отива в гората при влаковите линии. Един сяда на тях и чака влака да дойде, и да сложи край на тъжния живот. Един се предава. Тогава един взима друго решение. Ако един преживее, тогава някой ден този един може да направи нещо в името на духа на Фюрера. Един става и отива вкъщи. Минават години. През пролетта на 1972 съобщение от Бреслау казва, че съществува НСДАП/АО. Този един става един от първите членове, един от най-усърдно работещите, един от най-щедрите спонсори, въпреки че не е богат. Този един върши доброволна работа година след година, десетилетие след десетилетие. На пределна възраст, идва слепотата. Този един продължава да работи – все още може да обработва пощенските пратки.

Смъртно болен от рак. Трудно може да спи и яде. Ходенето е трудно и уморяващо. Но този един все още може да прави нещо, влачейки се стига до бюрото и върши компютърна работа. С часове. Защото е трудно да стане и да стигне до дивана. Ден след ден. Година след година. На сутринта на последния си ден върши това рутинно. Следобяд смъртта идва.

1945 г. Младият войник продължава да се бие след капитулацията. По-късно е пленен, но не и разпознат като боец върколак. Четири годин в специален лагер за нацисти. Отново свободен. Веднага подновява политическата си активност. Затвор. Жена му го напуска. Отново свобода, политическа активност и главна роля в разрастването на НСДАП/АО през 1970-1980. Предател го вкарва в затвора. Втората му жена го напуска. Четири години политически затвор – без право на обжалване. След това денят на свободата. Отново политическа работа. Година на интензивна активност. Още четири години затвор. Свободен отново, активен отново и така до смъртта. ...

Един иска да се ожени, но партията има нужда от средства и работници. Женитбата ще почака няколко години. Идва болест въпреки младостта. Вместо сватба идва смъртта. ... Един е осакатен във войната. Двата крака ги няма. Едната ръка също. Другата е ранена. Но не и безпомощен. Телефонна работа е възможна. Благодарение на тази телефонна работа, НСДАП/АО увеличава телевизионната си програма от 1 в 16 града през следващата година. ... Криза. Един поема задачи, за които не е обучен. Свободното време и професията са жертвани за политическа работа, стрес и притеснение. Един издържа години наред, докато кризата е отминала и голямото му семейство вече може да е приоритет.

Другари ! Това са истински истории ! Аз съм работил с тези другари с десетилетия отблизо. Ние дължим постиженията на НСДАП/АО от последните три десетилетия на тях. Нека те ви служат, като пример, задължение и вдъхновение, както служиха на мен през годините. Нека някои от вас станат пример за тези, които по-късно ще се присъединят към редиците ни, тези които ще носят знамето със свастиката по-късно, и които ще гледат към нас в небесата....

Знамето е повече от смъртта !

Герхард Лаук

Смърт на лъжата!


The Jewish Plutocracy are genociding the White Race


Jews explain the goal of 'diversity' in only and every White Countries


Sunday, September 24, 2017

Обичай расата си!


Blood & Honour Bulgaria - Kick The Reds In! Live - 25.11.2017


Heroes Never Die!


Да свалим простотията от власт!

Ако българите се осмелят да свалят от власт Простотията и Лъжата, със сигурност ще се усети много скоро и в рамките на няколко години, ще започнат да живеят като бели хора. Но това става трудно, защото първо трябва да ги изкоренят от сърцата и умовете си, което е свързано с нерадостни самооценки. За да е ясно - простотията е това състояние на ума и духа, което те кара да загърбиш идеи, устои и принципи, в името на преходни материални блага и нетрайни радости. Лъжата е заобикаляне, отричане и потъпкване на истината. А преходно състояние между истината и лъжата, е заблудата. Заблудата е породена от изкривяване на истината, в следствие на простотия, недостатъчна информираност или желание да се избегне и украси неудобна истина.

Простотията, лъжата и заблудата са се сраснали със съвременната българска народопсихология, и това ни води със страшна сила към бездната на народното обезличаване и историческата смърт. Простотията е навсякъде, примерите са безброй - простотия е да отричаш национализма, понеже смяташ, че на мода е да си космополит, докато останалият свят пет пари не дава за теб; простотия е да кръщаваш децата си със западни имена, понеже си мислиш, че това ще ги направи по-цивилизовани и прогресивни хора; простотия е да слушаш мазна чалгия, а в същото време да се оплакваш от циганията наоколо; простотия е да гласуваш за доказани отрепки, и то за пореден път, като в същото време мислиш, че който не е гласувал за някои от отрепките, нямал право на мнение; простотия е на спортно събитие или национален празник да се кичиш с националното знаме, а през останалото време да си нихилист, незачитащ и незащитаващ българското; простотия е да толерираш очевадно вредни и опасни явления, когато единствената причина за толерантността ти е всъщност страхът да не бъдеш отлъчен от стадото и да излезеш от напудрения портрет на „модерен човек”… И ПР. И ПР.

Може би най-тежката изява на простотията е преклонението пред чуждото и готовността на много българи да се отрекат от българския си произход, дори да охулят и поругаят българските си корени, отново в името на някакви материални блага. Да, по цял свят се краде и има корупция, навсякъде елитът ощетява народите си, навсякъде има злоупотреби с власт, но при нас се бележат абсолютни рекорди в това отношение. Няма друга страна, в която елитът до такава степен да краде и смуче народна кръв, че да не остават пари за поддържане на училища и болници, да няма пари за поддържане на собствена армия. Това е прецедент и е крайно време да се замислим нормални хора ли сме, след като все още не сме изхвърлили боклука, натрапен за елит. Върхушката продаде не просто материалната база и благополучието на страната, продаде живота и бъдещето на собствения си народ. Именно това е без аналог в световен мащаб.

Но не може да се отрече и масовата простотия, сред т.нар. народни маси. Чалгаджийският манталитет, нихилизма и чуждопоклонничеството, склонността за клеветене и оплюване на сънародника в чужда страна, търпението спрямо изметта във властта – всичко това бележи катастрофалният профил на съвременният нашенец. Не са прави тези, които казват, че това трябва да се премълчи и да изтъкваме само добрите черти, за да сме повишавали самочувствието на народа. Народът ни трябва да осъзнае всички черти в националния ни характер, които се явяват вредни и отровни, а не да се заблуждава, че всички причини за страданията му са външни. За всички истински българи е ясно, че народният организъм е тежко болен от масова простотия, аморал и нихилизъм. Излекуването ни минава през постоянно атакуване на патогенното и болнавото, което включва осъзнаване на паразитните черти в народопсихологията.

За съжаление, изборът и на управници в страната съответства на средностатистческото интелектуално ниво – абсолютен дебил и криминогенен арогантен тъпак, за трети път бе избран за премиер, след като доказа многократно, че за него простотията и предателството спрямо народа са издигнати в култ. Не че се отнася само за него – такава е цялата върхушка. Страшна простотия е на народа, че не умее дори да идентифицира кои са му врагове, и кои приятели.

Затова, атакувайте неуморно всички източници на простотия и заблуда, облъчващи българите – пътят към възраждането ни минава през една решителна стъпка – да свалим простотията от власт. 

Thursday, September 21, 2017

The Real Holocaust


Love Your Nation, Hate Antifa!


Before Iliminati Jews completely bought up all the world's newspapers and magazines and what we now call the Media, people were aware of the Jews' wicked ways


The main reason people hate Jews is that they control everything in Western countries


В природата подбора чрез борба : дава съществуването

Никога не трябва да даваме на “ Борбата за съществуване “ иконимически оттенък. Тя е нещо свързано с живота, нещо биологическо. Подбора на изкуството е най-често не естествен във всеки културен народ. Духовно непълноценните, престъпниците и болните остават на най-ниското стъпало на обществото. По този начин лошото наследство не само не се предотвратява, но и остава за идните поколения. Особенно медицинските открития предотвратяват една иначе ценна за хората естествена форма на подбор. Като при свързани с природата хора, каквито са били нашите предци, така и при нас трябва да действат същите форми на подбор. Този подбор е издигнал хората. Но “ културният подем “ и особено “ модерната “ цивилизация остават тези закони да тънат в забрава.

Тяхното действие човек може да игнорира, но не и да предотврати. Така както много видове животни и растения са изчезвали през дългата история на нашата планета, така и много народи, които вървят срещу природата ще бъдат унищожени. Промени на наследството и подбор биха тласнали този процес напред. Образуването и смесването на нови раси е забранено от природата по естествен път. На свобода носителите на заразата биват отстранявани, а носителите на благоприятни наследствени белези свързвани. Подбора издига расата на огромна висота. Смърт на индивида няма нищо общо с вида на подбора, дори е средство затова. Значимо за постепенното отстраняване е да не се допуска повтарянето на един стар наследствен материал. Така в следващата генерация този белег няма да е така силно застъпен. Няма значение дали отстраняването ще се извърши чрез стерилизация, въздържание или смърт. Най-важният подбор е плодовитостта. Човек без деца, колкото и стар да е, е за винаги заличен от живота на расата. Неговите наследствени комбинации и свързването им с факторите на околната среда са просто минало.

Трайността на един   индивидуален успех е запазена само тогава, когато творческият човек е осигурил продължение на работата си чрез едно произлизащо от него потомство. Плодовитостта сама по себе си обославя по-нататъшното съществуване на наследството. Всеки подбор, който действа върху един народ има траен и необратим успех или неуспех. Така ни става ясна главната причина за сгромолясването на древните културни народи. При тях са измрели носителите на културата, творчеството и наследството. Непълноценните са имали победа над тях, победа в броя на ражданията. Спарта например дава в битката с персите 500 година пр. Хр. 8 000 боеспосбни мъже, през 244 година пр. Хр. Само 700. Падението на Спарта и разпадането на Рим не са нищо друго, а загуба на плодовитостта на  качественото наследство.

Wednesday, September 20, 2017

Националсоциалист

В 21 век - векът на парите, мнозина спекулират с думичките: ”фашист”, ”нацист” и прочее. Спекулантите, в повечето случаи са платени медии, които си нямат и понятие, за същността на тези думи, но пък това не им пречи да лъжат, за да получава мизерните си заплати, и чрез тях да се наслаждават на елементарните си нужди. Без да мислят продадените съвести, наричани журналисти хвърлят думата нацист, на всеки привидно инакомислещ индивид. Казвам привидно, тъй като “жертвите” всъщност са част от ционистката игра, за подчиняване на хората. Парадоксалното, е че платените писачи нямат разлика, с повечето от “жертвите” си. В този смисъл излиза, че журналистите също са “нацисти” и фашисти”. Така те самите се оплитат в собствените си лъжи и долни спекули. Така те показват, че са жертви на собствената си лъжепропаганда.

За да съществуват такива журналистически мекерета, основната “заслуга” е на техните еврейски господари, които в лакомията си се самозабравиха, нещо обичайно за тях. Да те имат, всичко - пари, власт, влияние…но им липсва най - важното дух и чест! Аз се чувствам длъжен като български националсоциалист да разобличавам тези злодеи, чрез единственото оръжие, което ние честните хора имаме - перото. Не мога да стоя мирно и да наблюдавам как те се подиграват с миналото на моя народ, омаскаряват го, и същевременно превръщат нашите сънародници в манипулируеми марионетки. Аз знам истината, и ще я казвам открито, каквото и да ми струва това. Явно цената да бъдеш честен е много сурова. Странно, че това става в “Свободна Европа”,

нали ужким сме свободни и можем да изказваме мнението си. Но това е псевдосвобода. Това е двоен стандарт. Ако някой си позволи да каже истината, за холокоста или войната, го грози затвор. Същото го чака и ако изтъкне вредата от междурасовите бракове или легализацията на наркотиците. В интернет всячески се преследват сайтове с националсоциалистическо съдържание. Основния мотив, за това е, “вредата, която нацизма оказал върху човечеството”. Доказателствата за това, са контролираните документални филми и дирижираните предавания за холкости, и други лъжи. В същото време из интернет функционират необезпокоявани над 250 000 000 порнографически страници. Питам - Те не оказват ли вреда върху младежта? За тях не се казва нито дума. Защо ли? По същия мотив, не се и преследват страниците и филмите с насилието, което се излъчва от Холивудските филми - трибуна на педофили и убийци. Тези неща на пръв поглед не се забелязват, това и няма как да стане, тъй като Световния Елит си е изградил един стабилен камуфлаж, който да прикрива неговите лъжи. Този камуфлаж е съставен от послушни журналисти, вестници, телевизии, но най - голямата му част, е от покорените човешки сърца. Сърца, които в морално отношение вече не туптят. Покорените хора, се превърнаха в животни, мислещи само за най - първичните си нужди - ядене, пиене и сексуални удоволствия. Къде отиде просвещението при хората, което някога беше неотменни фактор в човешкото развитие? Къде отидоха отговорността, честта и верността? Няма ги! Ако те още съществуваха в голяма част от човеците, светът нямаше да бъде такъв. Най - голямата болка на Ционистката Змия е, че все още има малцинство от инакомислещи хора, които са върли противници на арийския погреб. Тези бранници на цивилизацията, са осъдени на мъка и борба. Този свят ги притиска, и единствената алтернатива за тях е борбата. Може би се питате, защо точно те? Защо тези мърцина не са като повечето човеци? Причината се крие, в това, че те се преки идейни наследници на рицарите, които бродеха допреди 60 години из Европа. Рицарите наричани националсоциалисти. Тяхната храброст се обуславяше, от саможертвата им, за общото благо. Те мислеха преди всичко, за бъдните поколения и тяхното благо. Нещо чуждо, за днешните човеци, чуждо за тях, но не и за малцинството - националсоциалисти или неонацисти. Наречете ги както искате. Същината на проблема, е че човечеството не знае истината за своите герои. Казвам човечеството, тъй като националсоциалистите не бяха само Германци, те бяха и французи, белгийци, българи и хървати, както и представители на другите храбри арийски народи, подели битката за Свободата на Европа.

Днешния националсоциалист е различен от предшествениците си, но само външно. Причините за това са обясними, времената са различни. Вече няма как да тръгнеш по улиците с кафявата униформа и свастиката на рамото. Би било красиво и романтично, но обстоятелствата не го позволяват, или по скоро диктатът. Приемствеността между новите и старите рицари се изразява в понятия като чест, вярност, лоялност, родолюбие, сила и воля! Някой ще каже, но нали тези неща могат да бъдат спазвани от всеки, тогава той нацист ли е? Оставям отговорът на Вас.

Възниква въпросът - осъден ли е съвременният националсоциалист, бил той немски или български да изчезне или да бъде принизен, в очите на другите като “скинхед”, ”отрепка” или всякакъв друг грозен епитет, който може да роди болната платена журналистика. Моят отговор е не! Националсоциалиста не може да изчезне, както не може да изчезнат честта и верността. Те са вечни! Вечни са и заветите на нашия Фюрер! Колкото и на някои да не им харесва, те няма как да излъжат всички човешки съзнания. Не и нас - просветените! Не и нас!

Всеки би казал, че каузата е обречена, че няма как да бъде спечелена битката с Цион. Всеки, който не е националсоциалист. Но ние не се предаваме. Както и не предаваме заветите, на нашия Фюрер, които той ни завещаваше винаги, от 1919 година, до смъртта си в бункера в Берлин. Докато туптят сърцата ни, дотогава ще гори и пламъкът на свободата, ще се вее знамето със свастиката. А след смъртта, идва Валхала и вечния живот. Но не тази Валхала от митовете, а Валхала на Адолф Хитлер и доброто, което всячески се мъчат да унищожат!

Въпреки всички трудности, пред който е изправен съвременният  националсоциалист, той пак остава извисен и незасегнат от порочния свят, в който е принуден да живее. Да всички съжаляваме, че не сме родени да кажем през 1920 година, и нямаше как да дадем своя кървав дан, пред пантеона на Арийска цивилизация, в борбата и за живот. Но и днес ние можем да водим достоен живот, за разлика от покорните роби, продали душите си на ционистката змия. Те живеят само привидно щастливо, но какво се случва с техните души, ако изобщо могат да имат душа…При националсоциалистът, критериите за достоен живот са същите като на всеки арийски воин, през вековете. А именно - семейство, вяра, борба, лоялност! Те ни правят щастливи, нито парите на евреите, нито техните лакомии могат да ни подмамят, ние сме богати без да имаме пари, ние имаме душа и дух, който не може да бъде пречупен, тъй като е кален, с костите и кръвта на милиони арийски герои, включително и съвременните НС жертви, които не са една или две! Поклон пред тях!

С това побеждаваме злото! Докато ни има и докато дишаме, никога Цион няма да е успял! Никога дяволът няма да е победил!

Гордея се че съм българин, гордея се че съм ариец и националсоциалист! Това е моята награда! Това е моят живот! Аз мога да умра по всяко време, и пак ще съм щастлив, ще скоча с усмивка в гроба, защото духа е вечен! Вечен и непобедим! Heil Hitler! - Ний Идемъ!

Поздрав за ДАНС!

Вие казвате, че сме изпълнени с омраза - агресивни и лоши! Но който ни познава по-отблизо не вярва на това! Получаваме поздрави от Държавна сигурност! Съдията ни кани на гости! Плюете ни пред краката, но който сее ветрове ще жъне буря! Добро утро, скъпа държавна сигурност, пак ли си тук? Да, ние намираме агентите ти под прикритие за чудесни! Продължаваме напред и ни доставя удоволствие, защото нашето време предстои, а вашето скоро изтича! Нашите проблеми с информатори и ченгетата са безкрайни! В тази държава нещо не е наред! Ах, колко сме свободни! Колко е странно, че говорите за свобода и демокрация! Май не знаете,че собствените ви закони трудно могат да бъдат приложени при нас! Срещу нас се води истерична кампания и ковчега ни отдавна е приготвен! Не забравяйте едно - това, което не ни убива, ни прави по-силни! Продължаваме напред и ни доставя удоволствие, защото нашето време предстои, а вашето скоро изтича! Скоро изтича! Наистина скоро!

Tuesday, September 19, 2017

Jew World Order


Нашите жени и мъже са в морален колапс. Война срещу моралните отровители

Такава война е крайно необходима. Иначе всичко се обезсмисля. С други думи идеологически и всякакъв порив за свобода без морал е невъзможен, защото са взаимосвързани.

Врагът ни срина българското общество, защото срина морала. Без тази предпоставка нямаше как да стигнем дъното, на което е в момента т.нар. общество. Какво пък е моралът? - Изповядване на добродетелни ценности - чест, достойнство, искреност, показвани на дела, взаимопомощ и уважение, но и способност за противодействие и ликвидиране на външни и вътрешни тровители на обществото. Днес малцина изповядват в действителност такива принципи. Егоизмът е взел връх, всеки е враг за другия, между хората има озлобеност и неискреност. Всъщност това е скритата цел на гнусния либерален лозунг "Единство в многообразието" . Този лозунг стимулира не обединението, а разединението на хората, въвеждащо ги в катастрофалната заблуда, че на хората от другите нации им пука за нас, да речем, българите. Това го вярват само олигофрените. Пука им, обаче дотолкова, доколкото могат да ни използват. Нека либералните идиоти у нас проведат проучване сред средностатистически граждани на Англия, Франция, Белгия, да ги попитат примерно какво мислят за българите. Уверявам ви, че отговорите няма да звучат либерално.

Единственото действително и възможно обединение, което да произведе благини за всички, е националното обединение. За интернационалните радетели има само две възможни обяснения - отказ от разсъдък или умишлено тровителство на обществото.

Така или иначе, въпросът е за моралните устои, които бяха унищожени почти напълно.

Най-очевидните признаци на моралното разложение - мъжете не защитават жените, а жените масово се държат като курветини. Това днес е масовата картинка сред нашето общество. Заради този отвратителен упадък виждате например как цигани дърпат чантата на беззащитна жена на улицата и никой не прави абсолютно нищо, за да я защити. Защо? Защото много мъже вече може да се дефинират като "педерастка сган" , макар че са хетеросексуални. Какво значи "педерастка сган" ? Това са хора, които се интересуват само от себе си и от най-близките си. Какво като нападат човек, нали не им е никакъв роднина?! Защо се стигна дотук? Защото на обществото ни се натрапи либералният морал - което ще рече липса на морал.

А мирогледът и възгледите на днешната нашенска жена - това е може би най-ужасната страна на нашето пропадане. Не става въпрос за всички, а за голямата част от жените. Та нашите жени се превърнаха в леконравни повлекани. Чест - това стана най-чуждата и неразбираема дума. Шибат се за пари, за без пари, и за запълване на времето. И то със всякакви маймуни и отпадъци. Нямат никакви морални задръжки, да не говорим за народо-психилогически.

Кое ни запази като народ - най-вече опазването на българския генетичен фундамент, всички знаят, че българите и българките са възприемали за позор сексуалните контакти с други народи, да не говорим за женитба. Та Панайот Волов вдигна на бунт цял Шумен заради един французин, дето щял да се жени за българка!

Обаче днес! Днес да се държиш като Панайот Волов, ще ти лепнат поне 100 етикета. От ретрограден консерватор, през хейтър и ксенофоб, до фашист, нацист и психо. Излиза, че Волов е бил расист. Значи и аз съм такъв. Защото за мен такива са модел за подражание, а не някаква либерална и чалгаджийска измет.

Та за жените и женичките. Те нямат морални и ценностни задръжки - прищяло й се и се въргаляла с някакво негро. Защо! За кеф и за разнообразие. Защото, разбирате ли, всички сме хора, освен това не можела да не пробва, понеже 20 курветини, да речем, писали в някой си форум, че не знаела какво изпуска. Друга се мляскала с някаква арабска свиня, понеже нямало значение какъв е, а само че имало привличане. Уринирам на вашето привличане! Дава ли си сметка слабоумната чифтокопитна, че една арабка например, ще бъде умъртвена чрез премазване на черепа с камъни, ако си позволи такова "толерантно космополитно поведение" , каквото нашата помия е показала към арабина. Обаче ако я попиташ, ще каже, че е толерантна към мюсюлманите, без да помисли какво ще й се случи в мюсюлманска среда.

Непоносимостта обаче не трябва да е само срещу отношения на жените с чужденци, а изобщо срещу леконравното поведение. Защото, ако една жена няма морал и се държи като парцалена кукла, тя вече е позор и няма задръжки да се въргаля с чуждоземна сволоч. Така че мъжете, които проявяват зачатъци на национално мислене, трябва да осъзнаят - не може да толерират развратно поведение сред жените. Ако го правят, скоро ще започнат да толерират и народни и расови извращения, защото линията на пропадане е неудържима, ако не бъде решително пресечена.

Мъжът трябва да е мъж, а жената - жена. Мъжът защитава жената, а жената има достойнство. Всичко друго е урунгелска либерална помия и носи смърт и само смърт, смърт духовна, смърт физическа и народна.

Monday, September 18, 2017

Мартеницата - традиция на древните Българи

Просветителна статия от bolgari.net, в отговор на поредното българофобско заяждане от страна на манипулатори и клозето-журналисти.

В мартеницата е усукан копнежът ни по мързела, затова у нас тази традиция е устойчива през вековете, четем изумени в „Труд”. 

Усукването на червения и белия конец идвал с прабългарите/?/ от Средна Азия. Там то символизирало двете жизнени енергии Ин и Ян, които определят характера и съдбата на човека според китайското Дао/?/. За древните българи Новата година започвала през март и тогава се закичвали с мартеница.

Само агресивен невежа може да предложи такъв текст за страстта на българина към мързела. При това човечецът не люби силно българите. Така и не си е изяснил българи ли са били или прабългари древните ни предци. Защото въобще не е все едно. Ако все пак са били българи, значи българската история не започва през 681 година, а в дълбока древност. Недоброжелателите на нашата нация точно с тази цел са вкарали манипулативното понятие „прабългари”.

Сред китайците в историческия им ареал никога не е имало традиция да се правят мартеници и с тях хората да се кичат. Философията Дао наистина има отдалечено отношение към заложената в мартеницата идея, но Дао е свързана с Лао Дзъ, който не е китаец, а истинското му име според китайски източници е Боян. Което го свързва с нашето племе. За него има сведения, че е дошъл в Китай от северозапад, също ясен знак за произхода му.

Освен при древните българи, мартеницата се среща и при някои други народности, принадлежни към традицията на слънцепоклонничеството, наричани още арийски. Такива са персите и курдите, например. Никога българите не са посрещали новата година през март, а само на 22-23 декември по днешните понятия. Тогава се ражда Млада Бога, слънцегреенето започва отново да расте, сигурен и фатално важен знак, че животът пак предстои и така ще е докато Слънцето ще грее. В различните географски зони, в които сме се придвижвали през хилядолетията, Слънцето се е възприемало от очите на предците ни ту като бяло, ту като червено.

Мартениците се слагат по друг космически повод, но отново във връзка със Слънцето. Поводът е предстоящото пролетно равноденствие около сегашния 20 март. Тогава денят и нощта отново ще се изравнят по продължителност, а Слънцето, вследствие видимото си движение по еклиптиката, за пореден път пресича небесния екватор. В Китай народът също отбелязва този ден, но го нарича Празник на умните яйца, защото в този ден кокошето яйце можело да бъде поставено във вертикално положение. Китайските звездобройци (по нашему колобри) са обяснявали явлението с това, че в периода на равноденствието векторите на ускоряване на Земята около оста й и около Слънцето се уравновесяват помежду си.

Коренно различна културна традиция, но тясно свързана с космически феномен. Не във вертикално поставеното яйце обаче е значението на пролетното равноденствие, разбира се.

То е смятано като начало на гигантски процес на задвижване на множество по-малки природни процеси, на отпушване на многолики енергии и задвижване на програми навсякъде и във всичко. Преминаване от фаза на съзерцателност към цикли на конкретни явления и действия и в растителния, и в животинския свят, и в обществата, и в битието на отделния човек и неговите общности.

Какъв копнеж по мързела е съзрял авторът в червените и бели конци на мартеницата, не можем да си обясним, освен с непознаване на историческите корени на чудесната ни древна традиция. Днес китайците имат и пряко отношение към радостния мартенски празник, защото основните количества мартеници, които виждаме на пазара, са произведени в Китай.

Илия Илиев 

Sunday, September 17, 2017

Защо България има толкова много врагове

Мнозина при поставянето на този въпрос реагират с недоумение, как така ще има врагове, кой го интересува една малка страна на ръба на Европа? Истината е, че името БЪЛГАРИЯ плаши до смърт архитектите на новия световен ред. Абсурдното е, че май само българите нехаят за огромното наследство и значение, което носи нашето име и нашата земя. Защо нехаят - най-вече защото властта и образователната система над 60 години е в ръцете на българофобски свине и изроди.

На първо място името - България е името на най-старата съществуваща и до днес страна в Европа. Вземете които искате "развити" народи - англичани, немци, французи и т.н. , самите те не знаят как са се наричали във време, когато България е имала установена държавна традиция. За разлика от тях, ние никога не сме носили други имена, освен българското, а това никак не е малко. Дори напротив - само този факт си е истински трън в техните очи.

Очевиден е антагонизма спрямо основните архитекти на сегашния ред - евреите. Българите винаги са се стремели да създадат своя държава, а юдеите винаги са имали за цел да се внедрят в управлението на чужди държави. Дори и днес, след като ционистите създадоха Израел, евреите продължават да са пръснати по целия свят и не само да са пръснати, а да упражняват истински контрол върху държавите-гостоприемници. Да, българите също са пръснати по света, но печално пръснати, по принуда.

Днес политическата измет, която ни управлява, внушава, че правилният път за България е да следва Запада, но това е абсурдна и обречена на провал политика, което отлично знаят. Западните колониалисти винаги са се опитвали да установят контрол над нас и нищо друго. Само си спомнете за опита на западните "благородни" свине да създадат на Балканите Латинска империя и какво им се случва, след като цар Калоян вижда истинското им лице. Като кучета са посечени Балдуин Фландърски, Енрико Дандоло, със техните графове, лордове, дукове и тем подобна сволоч. И това западняците не са го забравили - известно е, че престъпническият спрямо България Ньойски договор е подписан в Ньой, тъй като Калоян посича и тогавашният маркиз дьо Ньой.

Западът ни мрази заради цивилизаторската ни мисия спрямо славяните и разпространението сред тях на славянската писменост и православието. По този начин ние сме обрекли стремленията на немци, французи и т.н. да подчинят духовно славяните. След като римо-католическите негодяи започват гонения срещу учениците на Кирил и Методий, те избират именно България, а не Византия за свой пристан.

За антибългарските планове на Турция например няма какво толкова да се коментира - само олигофрените не го виждат. Но пък и олигофрените не са малко...

По въпроса защо България има толкова много врагове може много да се говори, просто насочвам към размисъл в тази насока, защото за разлика от нас, враговете ни нямат амнезия. България е нещо далеч отвъд обикновено име на страна в Източна Европа, това е цивилизационен модел, който вероятно има мисията да се противопостави на налагания сега глобален ред.

Friday, September 15, 2017

Изгубената красота на българката

Многократно сме чували, че българките са най красиви, привлекателни и пр. Това обаче не е актуално с днешна дата поради една много сериозна причина - голяма част от "българките" нямат самоуважение и чест. Затова и "българки", а не българки - да си българин е въпрос на чест и на това определение отговарят определени нравствени критерии. Ако сравним моралното състояние на българите и българките със средноевропейското, вероятно ще отбележим относително приравняване, заради официално установената содомия на запад и лекото поведение на жените на изток. С други думи - когато се отнася за деградация и падение, се движим в "крак със света".

Разбира се, че ако говорим за качествата на днешния "българин", а не на "българката", ще трябва да кажем още по-тежки думи, защото е ясно, че за да паднат жените, първо мъжете са свалили гарда.

Можем да се правим на патриотари и да си повтаряме, че българките продължават да са най-красивите, но това е напълно изкривена представа за национална гордост. Красива е българката от "Извора на Белоногата" - защото освен външна, притежава и нравствена красота. Предпочита да живее в недоимък на село, отколкото да се продаде и да живее във везирски разкош. Да, тогавашната българка е била красива, величествена дори - няма спор. Днес обаче, статусът е коренно различен.

Антибългарските безродническо-образователни програми на "Отворено общество" и чалгаджийското облъчване са сред основните фактори за масовото оскотяване и пачавризиране, но Семейството бе длъжно да защити децата си от пипалата на аморала. Само че семейството също го няма - разбиването на семейството започва през социализма.

"Българката" изгуби красотата си заради настаняването на националния нихилизъм като преобладаваща нагласа сред народа. Красотата е следствие от хармонията между дух и тяло. Пачаврите нямат дух, нито душа, те са просто сексуални кукли. Факт е например, че твърде голяма част от сънародничките ни изпадат в идиотска възторженост когато забележат чужденци, особено със западен произход. Това е върховна простотия, заради която, естествено, "българите" губят достойнство пред света. Защото бедните откъм пари могат да имат достойнство, но не и тези, които са се отказали от националната си гордост. Парадокс - "българките" се превръщат в "африканки на балканите". При много африкански племена и до днес има традиция жените да спят с чужденци, в замяна на материални блага. Не говорим за липса на морал, а за традиция - културна привичка.

Целта не е да си повтаряме, че нашият народ вече бележи рекорди само откъм отрицателни качества, а да си дадем ясна сметка, че без незабавна Цивилизационна промяна, няма никакво бъдеще.

Thursday, September 14, 2017

Псевдобългарската народопсихология

Хиляди пъти сте чували изрази като "българска работа" и "по нашенски", употребявани в крайно негативен аспект. Съвременните българи имат "самочувствието" на народ, който е съчетал в себе си цяла палитра от отрицателни качества и характеристики. Как се е стигнало до този идиотизъм? Как е възможно велик народ, побеждавал империи, изпратен с духовна мисия от Провидението, да се превърне в сбирщина от нихилистично настроени материалисти? Това изглежда непонятно, но при всички случаи, е една от главните цели на вековните ни врагове.

Свикнали сме да възприемаме като "наши" характерни черти простотията, нихилизма, мързела, чуждопоклонничеството, нагаждачеството. По-лошото е, че това е реалност - тези душевни недостатъци наистина са отличителни за голяма част от това, което представлява днес "българският народ". Този народ днес е един много болен организъм, опитващ се да се самоунищожи, след като враговете му не го унищожиха за 1000 години. Можем по патриотарски да се залъгваме, че сме голяма работа, но докато българите не се изправят директно срещу паразитните черти в народопсихологията, нищо добро не ги чака.

Тогава откъде идва самочувствието на Действителните Българи? - То се основава на ясното съзнание, че нашето нормално агрегатно състояние е коренно противополжно на сегашното - а именно чест, доблест, достойнство, духовна сила, творчество, водачество. Това са истинските характеристики на българите и те са запечатани в нашата историческа памет, стига да ги потърсим.

Българи - това не е просто народно наименование, това е духовен ранг, възлагащ им да са водачи на човечеството; ранг на най-достойните, тези, които вървят по пътя на Свръхчовека. Ариец означава преди всичко духовен човек, а болг-ариецът - това е водачът между арийците, този който проправя пътя на Светлината. Това е мисията на българите и изначалният им замисъл, а не някаква легенда или преувеличена притча.

За повечето "българи" звучи нелепо и абсурдно - да, контрастът за тях е огромен, виждайки реалността в 21-и век, която ни отсъжда положение на народ без самоуважение и духовни устои. Контрастът е не просто огромен, той е повече, отколкото разумът може да възприеме - възможно ли е народ, изпратен с духовна, цивилизационна мисия, да се превърне в оскотяла, невежа тълпа?! Това е една от тъмните загадки на човечеството, показваща, че тук, на Земята, първият може да стане последен и най-достойният да падне до най-презряно положение. Но тая загадка дори не е обект на проумяване и размисъл за болшинството нашенски люде - това е и част от програмата на нашите врагове; българите да изгубят историческия спомен за Величието и Славата си.

Веднъж го бяха изгубили почти необратимо - тогава се явиха пратеници като Паисий, които да възстановят българската памет. А по-малко от три столетия по-късно, българите отново са заплашени от народностен разпад и пълна загуба на духовно-идеологическата сплав на българизма. И то във века на Интернет и развитите технологии, когато всеки има достъп до огромен обем информация! За това няма оправдание. Това вече е неистов стремеж към саморазрушение с простотия и нихилистична чалга-антикултура.

Най-шокиращата характеристика на съвременните българи е техният мазохизъм. При толкова явен геноцид от страна на управляващата върхушка, говедата продължават да гласуват за своите касапи, да легитимират системата на злото, да поддържат антибългарската диктатура. Кой може да помогне на хора, които сами не искат да си помогнат? Кой може да освободи тези, които не ценят свободата?

Ориенталско-турската нравствена нехигиеничност, в съчетание с комунистическия терор над свободната мисъл, извършиха чудовищна подмяна на традиционната българска народопсихология и ценностна система. Сред българите няма дори адекватна представа кое е традиционно българското, защото то е почти заличено от вековете криволичене по сгрешен цивилизационен път.

Но когато чуеш, че някой се оплаква от "българската работа", трябва да останеш с ясната идея, че в простотията и дребния тарикатлък няма нищо българско - това са паразитни черти, насадени от външни врагове и вътрешни троянски коне. Да останеш с ясната идея, че Българите от древността учат Европа на Своя цивилизационен модел - свобода и всекиму своето; единствената могъща държава, в която робството не е съществувало, единствената територия, в която свободата има истинско измерение и всеки е свободен, стига да не нарушава нравствените устои на Свещения Саракт. Това е българската народопсихология, останалото е плява, която сме длъжни да отвеем.